Сградата на Драматичен театър "Стoян Бъчваров", разположена в центъра на Варна, е паметник на архитектурата и културен символ на града с вълнуваща история.
За развитието на театралното дело, като част от националната кауза и общия културен подем в началото на миналия век в България, варненската общественост има специален принос. Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом - един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават вече почти век.
На 26 март 1912 г. кметът на Варна Иван Церов полага основния камък за театралната сграда с думите: "Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град - полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно - наслада и духовна сила..."
Въпреки, че последвалите войни забавят строежа, театралният дух не загива и през 1921 г., общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа, за директор и режисьор на която е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров. На 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон със съвременната пиеса "Инстинктът" от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала "Съединение", сега сцена Филиал, тогава дървена пристройката към часовниковата кула, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа в безпрецедентна дарителска кампания, в която, както свидетелстват архивите, фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на проекта на големия български архитект Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за построяване на Варненския театър.
Сградата, типичен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата, а широки стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтаряли извивките на балконите. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби.
В проекта на арх. Никола Лазаров, на определен етап от строителството участва и арх. Дабко Дабков, цялостно строежът е завършен от арх. Желязко Богданов. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската трупа открива новия театрален сезон с "Боряна" от Йордан Йовков, постановка на Стоян Бъчваров, чието име театърът носи днес.
През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената Народна опера Варна. С Постановление № 152 на Министерски съвет от 28 юли 2010 г. се обединяват Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Оперно-филхармонично дружество Варна в новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна. След обединението ДТ "Стоян Бъчваров" запазва името си, докато ОФД Варна се преобразува в Държавна опера Варна.
След 1947 г., с разширяването на дейността на двата културни института, започва да се чувства недостиг на служебни помещения, репетиционни зали, хранилища за реквизити и т.н. Ремонтните дейности, започнали през 1982 г., се проточват чак до декември 1989 г. Монтират се специална подемна система за подреждане на декорите, осветителна техника с централен пулт за управление и климатична инсталация, но отпада предвидената първоначално долна сценична механизация и се нарушават някои от акустическите параметри на залата. Като цяло външният архитектурен облик на театралната сграда, паметник на културата, е запазен такъв, какъвто е бил при откриването му.
Сегашният проект на Министерството на културата за реконструкция и модернизация на основната сцена на Варненския театър цели да подобри и модернизира културната инфраструктура във Варна, като се обезпечи социално включване и равен достъп за групите в неравностойно положение. Ремонтът и обновяването ще повишат значението на културните продукти, които създават ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна в рамките на ТМПЦ Варна и ще подобрят качеството на живот в града и региона.
Общата цел на проектното предложение е да допринесе за посрещане на нарастващите нужди на град Варна и агломерационния ареал от модерна, привлекателна и достъпна държавна културна инфраструктура.
Специфични цели на проекта:
1) Подобряване на цялостния облик на основна сцена на Варненския театър; 2) Осигуряване на конкурентни условия за труд и достъпна архитектурна среда за хора с увреждания.
Задачи на проекта:
1) Обновяване и модернизиране на основна сцена на Варненския театър чрез извършване на ремонтни дейности по фасадата, покрива, залата и помещенията на театъра; 2) Модернизация на сцената и сценичната техника; 3) Осигуряване на достъп до театралните и оперни спектакли на основна сцена за хора с увреждания чрез изграждане на специална рампа и санитарен възел.
Извършените инвестиционни дейности ще повишат зрителския комфорт и ще подобрят условията за работа както на творческия, така и на административния състав чрез:
1) Реконструирани и обновени столове и настилки в зрителната зала, включително преработка на подиуми на първи и втори балкон; 2) Реконструирана сценична техника с нова въртяща се сцена и покрита оркестрина; 3) Реконструирана и нова осветителна техника; 4) Модернизирани ел. табла и ел. оборудване; 5) Модернизирани видео система и електроакустично озвучаване; 6) Автоматизация и монтаж на пулт за управление; 7) Подобрена акустика на залата; 8) Реконструирана система за подаване на климатизиран въздух в зрителната зала; 9) Осигурен достъп и условия за пребиваване на зрители с проблеми в опорно-двигателния апарат; 10) Освежена визия на фасадата, залата и обслужващите помещения на сградата.
Целеви групи, към които е насочен проектът:
1) Служители на ТМПЦ Варна (към 2011 г.): на трудов договор - 251 души, в това число: извънщатни - 23; по програми - 3; ръководители - 2; специалисти - 184; техници и приложни специалисти - 32; помощен административен персонал - 14; обслужващ персонал - 19; на граждански договор - 12;
2) Зрители - общо 48 217 (за 2011 г.);
Бенефициенти на проекта:
1) Населението на град Варна - 360 423 души; 2) Младежка и студентска аудитория от Варна и региона: университети, училища, читалища - за организиране на културни събития от регионален, национален и международен характер, най-вече постановки на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, в рамките на ТМПЦ Варна; също гастроли, лектории, прояви на любителското творчество; 3) Обществени организации и фирми от държавния и частния сектор - за провеждане на форуми, изложения, семинари, изложби и др.; 4) Туристи и гости на Варна; 5) Малцинствени групи, в съответствие с принципа за равни възможности и защита от дискриминация. При положение, че 7,44% от населението на Варна се самоопределя като принадлежащо към малцинствена етническа група, след приключване на реконструкцията и модернизацията, потенциалният брой на тези зрители ще нарасне до 26420 души; 6) На територията на града са регистрирани 17717 лица с увреждания на опорно-двигателния апарат, в това число 1798 деца. За тях ще бъде осигурен достъп чрез изграждане на специална рампа за влизане, обособяване на специални зрителски места и санитарен възел.
В дългосрочен план проектът ще допринесе за:
1) Повишаване на посещаемостта и удовлетвореността на зрителите; 2) Повишаване на качеството на спектаклите на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна в рамките на ТМПЦ Варна и в града като цяло; 3) Подобряване на качеството на живот на гражданите на Варна, в това число и на хората с увреждания; 4) Повишаване на привлекателността на градската среда.
Ремонтът и рехабилитацията оказват влияние върху икономиката (чрез подобрена привлекателност на региона) и социалната сфера (чрез развитие на личността).
Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.