© Народно дело

Мнозина са споделяли с мен, а и аз съм ставал свидетел как, влизайки в храма или излизайки от него, хората биват наругавани, притеснявани, стават обект на заклинания и проклятия спрямо тях, децата и близките им, ако не дадат пари. Трябва да се знае, че това правят по-скоро организирани хора, които не са в толкова голяма нужда, а го превръщат в работа или бизнес. Човек, който наистина е в нужда, не би притеснявал никого, а би стоял мирно и кротко с благодарност към всеки. Често сме се опитвали да предлагаме храна и работа на просещи, но някои категорично отказват, защото им трябвали само пари. От храмовете сме звънели в полицията и те са реагирали мигновено. Проблемът е, че когато дойдат полицаите, те се разбягват и на следващия ден пак са там. Прие се закон, според който на обществено място се забранява просията по този начин. За целта би могло да им се съставят протоколи и да се държи сметка, ако се случи отново. Не става въпрос да има охрана, но може би цивилни полицаи биха могли да решат въпроса, за да не бъдат разпознати. Защото в противен случай мнозина биват отклонявани от храма. Който иска да бъде милосърден, винаги може да помогне на свои близки, познати и съседи, които наистина са в нужда, с малки пенсии, самотни, без работа. Човек трябва да внимава да не насърчава греха със своята щедрост.

В храм "Свети Атанасий" подпомагаме 37 социално слаби с техните семейства, чиито данни вземаме от социалните служби, за да има обективност. Ако все пак ви се случи да бъдете прокълнати, не се безпокойте. Господ вижда кой с какви думи изрича нещо и от какво е подбуден. Това не може да повлияе, когато християнинът е честен, живее според вярата си и е преценил, че не трябва да дава на злоупотребяващи.

Ели Тодорова, вярваща: За да не крадат, просят

Според така измисления закон за социално подпомагане трябва да отговаряш на определени критерии, които не всеки може да изпълни. В същото време има хора, които са 500% бедни. Но както е в нашата държава, ситият не вярва на гладния. Познавам хора от много прослойки, поне 50% от просещите са действително бедни, а за останалите е начин да работиш за себе си, тъй като самата държава не ти осигурява начин да се реализираш. И за да не крадеш, просиш.
За църквата "Свети Атанасий" мога да кажа едно: Благодарение на отец Дончо Александров много хора имат какво да сложат на масата си. Това е единственият човек, за когото може да се каже, че прави повече от държавата, тъй като не връща хората и не ги дели по цвят. Който е дошъл и е казал, че е гладен, той е направил всичко възможно да му осигури помощ - храна, лекарства, дори отделя и средства. Такива хора в България може би са трима или четирима и са светци. Няма човек, на когото да е отказал нещо, което ще откаже министър, депутат, кмет, общински съветник.

Злати Трифонова, мирянка: Гонят ги, те пак се връщат

Често идвам на църква. Има си просещи навсякъде. И мен са ме спирали. Когато мога, и аз съм помагала. Имало е случаи да ми се подиграват точно тези, на които съм дала нещо. Не съм съжалявала, но понякога съм мислела да не го правя. После пак съм давала. Виждала съм да заплашват и да проклинат хора и близките им много пъти. Според мен нищо не може да се направи. Тези хора пак се връщат.

Галя Иванова, гражданка: Свикнали сме с това

Спирали са ме, чувала съм всякакви думи и изрази от такива хора, но не се ядосвам. Сякаш сме приели, че това не е нещо ново. Е, нормално е да се ядосваш. Логично е да не ти е приятно. Не съм мислила чак да подавам сигнали в полицията.

Източник: в. Народно дело