Бродещи по улиците хора с психически заболявания, които се държат неадекватно или пък вършат дребни "бели", отдавна вече не са необичайна гледка. "Тази жена обикаля из центъра боса, влизайки във всеки достъпен имот по пътя си. Къса некролози, натиска врати, размества неща, хвърля пощата на хората по земята. Когато я заговориш, тя се държи агресивно. Интересното е, че сме свикнали с тези хора около нас, както с всичко друго", пише читател. Тя броди из малките централни улички на града, но за това вина нямат докторите, а липсата на разбиране за нуждите на психично болните от страна на социалното министерство.
Обикновено след интензивна терапия пациентите на психиатрите се оставят на грижите на техните близки, без да са осигурени услуги, които да ангажират вниманието на болните, така че семейството с такъв проблем не просто да оцелява и някак да функционира, а да живее нормално.
"Грижата за тях често пада върху плещите на възрастните им вече родители, които не успяват да се оправят. Никой не може да се справи сам, без подкрепа", коментират от социалната дирекция в града.
Самите психиатри от години говорят за нуждата от дневни центрове, от по-добра регистрация на пациентите, от активното търсене на такива хора, за да може да им се помогне, от социални предприятия, където те да са ангажирани и съответно да бъде изпълнено човешкото им право на работа и адекватна грижа.
За хората с психични проблеми обаче все по-малко се говори и нищо не се прави. Във Варна се правят опити да се изчислят нуждите спрямо хората, да се създават малки центрове, но истината е, че в това отношение изоставането е толкова голямо, че ще са нужни страшни усилия и сериозни пари, за да се наваксат изпуснатите години.
Ресорните по проблема институции обаче имат "късмет". Защото представете си какво би станало, ако всички хора със сериозни психични заболявания са в състояние да надигнат глава и да предявят претенции заради ужасяващото качество на живот, който водят. България би станала отново за посмешище на целия свят, но този път не с "Могилино", а с липсата на грижа към едни хора, които не са виновни за състоянието си, а се нуждаят от помощ просто защото са болни.
Източник: в. Народно дело