© Народно дело

За първи път във Варна социалната дирекция направи проучване, с което да определи числеността и статуса на хората с психични разстройства, които имат над 70 процента намалена трудоспособност. Целта на изследването е да се установи колко и какъв вид услуги е необходимо да се развиват. Оказва се, че от всички 18 000 варненци с над 70% ТЕЛК около 1200 са тези с психиатрични диагнози, като най-често става въпрос за най-тежките - шизофрении, биполярни разстройства и разстройства на личността.

"През последните години има тенденция на увеличаване броя на хората, които подават молби за настаняване в социално заведение с постоянни и адекватни грижи. От началото на годината имаме подадени 157 такива молби. От тях с психични разстройства са 62-ма, а 82-ма с деменция. Същевременно във Варна има само едно защитено жилище с осем места за жени с тежки диагнози. В областта и града няма друга социална услуга в помощ на тези хора", коментира ситуацията началникът на дирекцията "Социално подпомагане" към АСП Адриана Григорова.

Проучването, което бе завършено това лято, сочи, че най-голям е броят на хората с психични разстройства във възрастовата група над 50 г. В нея попадат основно жени, които са били семейни. Половината от тях към момента на проучването вече са разведени, а 1/3 вдовици. Това навежда към извода, че жените, макар да са били трудоспособни на младини и да са създали семейство, впоследствие са отключили психиатрично заболяване.

Във възрастта 18-35 г. болшинството от освидетелстваните с над 70% ТЕЛК са мъже. Характерно за тях е, че са ергени. Хората с тези проблеми на възраст 36 - 50 г. са около 30% от общия брой. В тази възраст балансът между половете е почти изравнен, но все пак има малък превес на мъжете.

Съдбата им - без доходи и опека

Крайната равносметка на проучването на варненската дирекция към АСП е, че от 1200 човека с тежки психични разстройства 72% са несемейни, а 61% нямат недвижимо имущество. 100% нямат никакъв допълнителен доход, т.е. живеят единствено от инвалидната си пенсия. Тоест това са хора с ниски доходи, за които често няма кой да се грижи или ако има, то това е родител (най-често майка).

Изследването сочи, че родителите, които се грижат за вече порасналото си дете с тежки проблеми, но все още са трудово ангажирани, няма как да му предоставят адекватна помощ. Както и да се справят тези хора поради липсата на центрове от семеен тип, защитени жилища и дори дневни центрове, родителите са до време. След това хората в нужда остават сами. Това гарантира, че те няма как да провеждат адекватно лечение.

"Много семейства, чиито членове вече са на възраст и не успяват да се справят с близкия си в нужда, прибягват до добре познатото омагьосано колело - когато състоянието се влоши, човекът се настанява в психиатрия, където се лекува и стабилизира за известен период. След това се връща у дома и следва ремисия. След това всичко започва отначало", разказва Григорова.

Поради липса на социални услуги и заведения във Варна и областта социалните работници правят допитвания за свободно място където и да е в България и в случай, че положението е твърде тежко, правят всичко възможно да придвижат клиента си по-напред в списъците на чакащите. "Но невинаги това е възможно, тъй като в същото тежко положение са и много други хора", допълва тя.

Изходът - стратегия, пари, сгради и желание

Единственият изход от ситуацията, който обаче във Варна е само написан на хартия, е т.нар. общинска и областна стратегия за развитието на социални услуги. "Такъв документ има. В него е заложено всяка година какво трябва да се прави. Но за да се случи, трябват пари и свободен сграден фонд, какъвто на този етап липсва", коментира Григорова. Дори да се кандидатства по проект с чуждестранно финансиране, трябва да се посочи къде ще се развива дадената социална услуга.

Не на последно място проблем пред създаването на социални услуги за хората с тежки психически разстройства е и липсата на желаещи да работят с тях. "Много малко са неправителствените организации, които искат да се занимават с тази група хора", допълва Григорова. Истината е, че такива организации почти не съществуват. И може би причината е в това, че хората с тежки разстройства са по-труден контингент, а и фактът, че те и назад в годините са били неглижирана група, тема табу за обществото.

Нуждите са крещящи не само по отношение на тези 1200 варненци. В това число не влизат хората, които имат същите проблеми, но намалената им трудоспособност е 50-70% или по-малко. А именно тези, които са в по-леко положение, при добри грижи и създадени условия могат да живеят сравнително пълноценно. Но затова трябва да се създадат не само дневни центрове, където да получават необходимата им медицинска и социална помощ, но и малки предприятия, където да са трудово заети.

Източник: в. Народно дело