Първият български класически бандонеонист идва за спектакъла на "5/4 Tango"

Автентичното звучене на тангото има своята запазена марка и това е говорещият с гласа на страстта инструмент - бандонеонът. Варненските ценители на музиката на Астор Пиацола ще имат възможност да оценят красотата на звука на бандонеона, който ще бъде в ръцете на първия български бандонеонист, свирещ на класическата аржентинска система - Стоян Караиванов на концерта спектакъл на ансамбъл “5/4 Tango".

На 5 октомври от 19:00 в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център изявени класически музиканти, водени от големия пианист Людмил Ангелов, ще ни потопят в музикалния свят на гениалния създател на танго нуево. Заедно със Стоян Караиванов на сцената ще бъдат Цветан Недялков, Йован Богосавлиевич (Сърбия) и Емил Гунев. “Четирите сезона на Буенос Айрес" ще бъдат претворени и в танц с хореографията на Светлин Ивелинов в изпълнение на звездната балетна двойка Марта Петкова и Никола Хаджитанев.

Преди гостуването на Ансамбъл “5/4 Tango" със Стоян Караиванов разговаря Нина Локмаджиева.

Тангото и бандонеона вървят винаги заедно. Кога се влюбихте в тангото и как открихте бандонеона?

В тангото се влюбих преди десетина години, когато бях на майсторски клас на проф. Мие Мики във Варна. Тя ни изсвири част от Концерта на Пиацола за бандонеон и оркестър и аз бях много впечатлен от това произведение, тогава прохождах все още, свирех на акордеон. После ми подари партитурата на това произведение, което винаги ми е било мечта да изсвиря. Миналата година се навършиха 100 години от рождението на Пиацола и направихме турне в България с този концерт.

Всичко се случи на този майсторски клас. Проф. Мие Мики имаше концерт на Международния музикален фестивал “Варненско лято" с произведения на Астор Пиацола. Тогава аз усетих, че това е моята музика. Любопитното е, че за пръв път ще имам концерт във Варна, след като бях свирил само на гала концерта на майсторския клас на проф. Мики. Така че за мен Варна е един специален град и много се радвам, че имам възможността да ви гостувам.

Аз съм започнал с акордеон, но бандонеонът със сигурност има много по-красив тембър и може да докосва хората по начин, по който акордеонът не може. А и нашата народопсихология свързва акордеона с фолклорната музика, което всъщност е погрешно. Аз съм свирил на акордеон предимно класически репертоар. В България е доста трудно тази линия да се наложи - че акордеонът може да бъде класически инструмент. Докато бандонеонът не носи със себе си никакво бреме в България и хората са по-склонни да го заобичат.

Вие сте първият български бандонеонист, който свири на класическата аржентинска система. Кой Ви въведе в тънкостите на този рядък за нас инструмент?

Инструментът е произведен в Германия, като първата му задача е била да бъде заместител на органа в малките катедрали, които не са могли да си позволят строежа на орган. Обаче по време на Втората световна война Хитлер забранява бандонеона, тъй като се счита за инструмент на работническата класа. И той намира своя път към Аржентина, където на този етап не се е свирело танго с бандонеон, но с годините става национален инструмент на Аржентина и се превръща всъщност в инструмента на тангото.

В тънкостите на бандонеона са ме въвели майсторите на този инструмент. Аз съм специализирал в Италия при проф. Фабио Фурия, после мой преподавател беше Хуан Хосе Мосалини от Аржентина, който е човекът, пренесъл бандонеона в Европа, впрочем, известен е с това, че е написал музиката за Ламбада. Друг от професорите ми е Даниел Бинели, от Аржентина, който е единственият бандонеонист, свирил в секстета “Танго нуево" на Пиацола и е бил 12 години член на оркестъра на Освалдо Пулиезе. Той е може би най-тесният специалист в тази музика. Заедно с Пиацола са правили доста международни турнета. Така се оказах първият в България, който свири на тази класическа система.

Вашето място в проекта на Людмил Ангелов ансамбъл “5/4 Tango" е основно за автентичното звучене на ансамбъла. Как работите с музикантите от квинтета?

Изключително удоволствие е да се работи с тях, защото те са музиканти на световно ниво и с тях нямаме нужда да работим дребни детайли, с тях коментираме емоцията, състоянието, в което трябва да бъдем, за да покажем цвета на тангото. Това са хора, с които за млад музикант като мен е голяма чест да работи. И съм изключително благодарен на Маестро Ангелов, че ме покани да се присъединя към неговия квинтет.

Какъв е ключът към съвременната интерпретация на вдъхновяващото наследство на Астор Пиацола?

Ключът към интерпретацията, бих казал, че се намира в миналото. Аз съм говорил с моите преподаватели и те казват, че няма как да свириш новото танго на Пиацола, ако не познаваш класическите стилове, т.е. тези на типичните танго оркестри. Точно заради това, за да мога да опозная по-добре тези стилове, заедно с едни от най-талантливите млади музиканти в България наскоро сформирахме първия български танго оркестър и заедно търсим автентичното звучене на аржентинското танго. Надявам се и с този проект да можем да гостуваме на варненската публика.

Виждате ли близка възможност Вашият пример да бъде последван от още български бандонеонисти. Имате ли идея за “Предай нататък"?

В момента имам трима ученика, които малко по малко се развиват и ги очаква, според мен, доста обещаващо бъдеще. Имам идея, наскоро дори публикувах обява за частните ми уроци, местата бяха три и се запълниха веднага. Оттук нататък ще бъде по-трудно, трябва да се осигури бандонеон, но аз съм винаги готов да помогна, да дам информация, за да може този инструмент да достигне до повече хора.