© Varna24.bg

По думите му в момента архитектурният пазар се захранва единствено от общински и държавни поръчки и възложения по европейските програми. Според Стефанов една от причините за ниската усвояемост на евросредствата е липсата на капацитет при разработването на проекти. Камарата на архитектите може да си намери място при създаването на механизми за взаимодействие на колегията с правителството и по този начин да се създаде работа за част от хората, добави председателят на варненския съюз.

В момента големите частни проекти били изключителна рядкост. Хората предимно се наемали да финансират строителството на малки вили, преустройството на къщи.

Стефанов отбеляза, че е необходимо колегията да се пренастрои и да се обърне към проекти, които преди са пренебрегвани заради други по-атрактивни, свързани със строителството. За да оцелеят в трудните времена, част от архитектите вече са се насочили към административна или преподавателска дейност, допълни арх. Стефанов. Той обаче подчерта, че няма напуснали членове на съюза. Според него основно това се дължи на символичните такси, които се събират за членство.

По случай 45-годишнината от създаването на Съюза на архитектите в България вчера в Дома на архитекта във Варна беше открита изложба "Наследено - фрагменти от архитектурното наследство на Варна". Тя е част и от мероприятията, насочени в подкрепа на кандидатурата на Варна за културна столица на Европа през 2019 г. Като част от стратегията за лобиране за избирането на Варна, трябва да залегне и идеята за създаването на регионален музей на архитектурата, посочи арх. Станчо Веков, член на контролния съвет на САБ. Той уточни, че засега тя е в зародиш и не е обсъждана. По думите му първо е необходимо да се намери подходящо място - паметник на културата, където да се изложат архитектурните съкровища от региона.

Източник: в. "Позвънете новини"