Пътят към разкопките минава през покрайнините на Суворово в посока на село Дръндар на фона на огромните перки на вятърните генератори. Прашна селска пътека отвежда до поляната пред праисторическото селище. Тишината и спокойствието по нищо не издават присъствието на този значим и интересен обект.

През 1983 година при изграждането на пряк път между две селища работници се натъкват на археологически находки и уведомяват за това общината. Археологът Иван Иванов, отговарящ за праисторическата епоха във Варненския археологически музей установява, че находките са две праисторически жилища, разрушени от пожар. Успява да ги проучи. През 1989-90 година местната власт възнамерява да построи в района завод за керамика. Правят се предпроектни проучвания. За два сезона се извършват 16 сондажа, с помощта на които се уточняват границите на праисторическото селище. Разкрива се северната защитна стена, която е изградена от масивни каменни блокове. Проучената част от стена е дълга 16 метра.

След 10-годишно прекъсване разкопките са възобновени от археолога Владимир Славчев. Той възлага да се направи геомагнитно проучване на северозападната част от селището, за да стане ясно какво се крие под земята. При сканирането се различават стените на укрепителна система, както и очертанията на жилищата. С финансовата помощ на община Суворово през 2011 г. разкопките продължават още един сезон. Тогава археолозите откриват скелет пред входа на едно от жилищата, което според Владимир Славчев е изключително рядка находка. След направените изследвания се установява, че това е скелет на жена, на възраст между 65-70 години. Ако се съди по състоянието на зъбите и на костите й, тя е била в добро здраве.

Другата значима находка, открита в района на селището, е българска землянка, датирана от 10 век, уточни Славчев. Сложната структура на обществото, обитавало селището Археолозите предполагат, че праисторическото селище е унищожено от голям пожар. Под останките върху глинения под на жилището те откриват огромно количество битова керамика, която е добре запазена.

Задачата, която си поставя екипът, е да обясни начина, по който хората са изграждали жилищата си, ползвайки дърво, клони, глина и камък. Владимир Славчев предполага, че древните жители първо са изграждали опорните контури на сградата и конструктивните връзки с обработени греди от дърво с различни размери. После оплитали около тях клони и ги привързвали с лико, натъпквали от двете страни глина, като я приглаждали с ръце. От външната страна те правели орнаменти с пръстите си. За да уточнят културните пластовете в селището, археолозите са предприели стратиграфски сондаж и са констатирали, че под жилището има още поне два периода на обитаване. Те са свързани с масивна каменна стена от варовикови блокове, която според учените предхожда периода на опожарените жилища. Огънят е превърнал обмазаните с глина дървени пръти в тухли. Там археолозите попаднали на глинобитна платформа, за която предполагат, че е плочата на втория етаж на сградата. Те са намерили и пещ за печене на керамика, където се различават и няколко плочи, рухнали на пода след пожара. След огледа може да се предполага, че жилището е съставено от три помещения с обща площ около 30 кв. метра, каза ученият. Археолозите открили и още две по-малки пещи. Това подсказва, че постройката е изградена като работилница за керамика. Тази хипотеза се подкрепя от намерените шпатули, орнаментьори, каменни гладилки, ползвани от тези, които са изработвали керамиката, разкриват експертите.

Археолозите имат идея следващата година да направят изложба на средния халколит. Искат да съберат на едно място подбрани находки на няколко музея от този период. Целта им е да се разкаже за живота на хората, за това как са строили домовете си. След некропола във Варна селището край Суворово ще допълни липсващите звена история, за да може разказът за Варненската цивилизация да стане пълен и истински, уверяват учените. Факт е, че безименните селища от местността "Курията" край град Суворово първи в Европа, вероятно и в света, изграждат общество със сложна социална структура и напреднали технологии.

Източник: Дарик