Отношенията между Медицинските университети и Университетските болници, както и следдипломното обучение /СДО/ бяха двата акцента в дебатите на проведената на 29 и 30 август във Варна среща на ректорите на медицинските Висши училища. По традиция домакин бе варненският Медицински университет "Проф. д-р П. Стоянов" и бе открита от ректора проф. д-р Анелия Клисарова. За високото ниво на форума свидетелства присъствието на вицепремиера и министър на образованието и науката доц. Даниел Вълчев, председателя на парламентарната комисия по образованието Лютви Местан, зам.-министъра на здравеопазването д-р Валери Цеков, варненския депутат доц. д-р Станка Маринчева, екипи от МОН и МЗ, които активно участваха в двудневните заседания на ръководствата на петте медицински университета у нас. По първия проблем обстойно изложение направи председателят на съвета на ректорите проф. д-р Григор Горчев, ректор на МУ - Плевен. Той коментира, че сегашното положение в отношенията МУ - УМБАЛ демотивила преподавателите - лекари и вече 530 от тях са напуснали. Някъде има конфликт между шефовете на клиниките и ръководителите на катедри, като някои изпълнителни директори не зачитат кадрите на университета и има конфликт между двете ръководства, нещо, което не се отнася за ситуацията във Варна.

Парламентаристът Лютви Местан подчерта, че още през 1998 г. е скъсана връзката между университетите и болниците с направените изменения от 38-то НС на Закона за лечебните заведения. Дилемата е болница към университета или университет към болниците, като смята че самото название университетска болница означава болница на МУ. По отношение на лекарите - преподаватели той е на мнение, че те трябва да сключват основен трудов договор с ректорите, а изпълнителният директор на болниците да подпише с тях втори трудов договор. Този важен проблем се дебатира от началото на здравната реформа през 2000 - а година вече за 12 път, каза още г-н Местан.

Вицепремиерът и министър на МОН доц. Даниел Вълчев смята, че броят на болниците трябва да се редуцира, защото у нас има 24 университетски болници, от които само в София са 15. Според него здравните заведения трябва "да плуват сами" /цитат/. МУ са особен вид висши училища, като обучението на един лекар е най-скъпо и е четири пъти повече от това на един инженер.

Зам.министърът на МЗ д-р Валери Цеков изнесе новината, че в четвъртък министър д-р Евгений Желев е издал заповед за сформирането на работна група, която до края на септември да определи критериите за статута на университетските болници.

Самите ректори се обединиха около няколко пункта за проекторешения. Някои се изказаха, че и сега има нормативна уредба, а именно чл. 62, ал. 2 от Закона за лечебните заведения, където се казва, че принципал на болниците е ректорът. Предложи се да се направи изменение на чл. 73 от ЗЛЗ лекарите-преподаватели от 1 януари 2009 г. да преминат на основен трудов договор към ректора на МУ, като финансирането да стане с държавна субсидия от МОН, а изпълнителният директор да сключва втори трудов договор с тях. Броят на научно-преподавателските кадри по клинични дисциплини за прехвърляне към МУ да се определя според хорариума на съответната учебна дисциплина, а трудовите правоотношения да се уредят по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Вторият момент е директорите на болниците да бъдат хабилитирани лица с квалификация по здравен мениджмънт. Назначаването да става от министъра на МЗ, съгласувано с министъра на МОН по предложение на академичната общност на МУ. Някои ректори дори поискаха директор на бъде заместник ректорът по лечебната дейност на МУ. Друг проблем бе желанието на ректорите да участват в Съвета на директорите на болниците, като проф. Клисарова заяви, че не е задължително това да е ректорът, а просто да има представител на университета в ръководството на лечебното заведение.

Това проекторешение не се гласува, тъй като не бе одобрено нито от министър Вълчев, нито от зам.министъра д-р Цеков. В крайна сметка всички се обединиха около предложението на вицепремиера доц. Вълчев до 15 дни да се инициира среща между двамата министри на МЗ и МОН и ректорите на петте медицински университета, за да се излезе със становище по въпроса за статута на университетските болници и отношенията с МУ.

Не по-малко дебати предизвика и проблемът със следдипломното обучение. Д-р Цеков подчерта, че това е проблем на университетите, а не на болниците. МУ сам ще реши какъв договор да сключи със специализанта - трудов или граждански. Определените средства ще идват в университетите, като за обучение на един лекар се отпускат 180 лева, плюс 440 лева заплати и осигуровки. И подчерта, че за пърни път от 20 години насам държавата отпуска средства за СДО. Раздаден бе на ректорите проектодоговор между МУ и МЗ колко специализанти ще обучават и тогава ще получат парите.

Много мнение се изказаха и за стоматолозите. Участващият в срещата председател на съсловната организация д-р Николай Шарков алармира, че има криза в специализациите по дентална медицина. В момента на частния пазар у нас има 7800 зъболекари, от които над 80 % са без специалност. За СДО на стоматолозите се отпускат 600 лева, но няма желаещи за обучение и според д-р Шарков след десет години ще има глад за кадри. Освен това проблем е и базата, защото трябва да се оборудват кабинети с техника и консумативи, за което държавата не е предвидилла средства. Министър Вълчев контрира с изказването, че е абсурд държавата да финансира оборудването на база. Може да се помисли за полудистанционно обучение, като стоматолозите и да работят, и да учат. Проф. д-р Анелия Клисарова заяви, че мотивирането за СДО трябва да става от съсловната организация. Даде за пример, че лекар без специалност няма право да открива кабинет и това трябва да се приложи и при стоматолозите. Да се правят общи практики, в които да работи поне един зъболекар със специалност.

"Каквито и проблеми да решаваме ще възникнат нови, но затова сме ние да ги решаваме и да вървим напред", каза проф. д-р Анелия Клисарова, д.м.н., с което закри работната среща в събота.