Режисьорът на "Човекът от Ла Манча": Това е "Вечната Амбър" сред мюзикълите!

Режисьорът Борис Панкин разказа пред Виолета Тончева за своята премиерна постановка на мюзикъла "Човекът от Ла Манча“ във Варна, за любовта отвъд физическата обвивка и вятърните мелници, за Алонсо Кехана и за Сервантес, който два пъти е бил съден от Великата инквизиция, за най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти и въобще за рицарството като въпрос на избор.

"Човекът от Ла Манча“ ще бъде представена на сцената на Варненската опера на 19 и 20 февруари от 19.00 часа.  

- Честит Св Валентин на Борис Панкин! В какво е влюбен днес режисьорът на мюзикъла "Човекът от Ла Манча“?

- В красотата, в музиката, в театъра, в приятелите, в природата. Няма ни на йота промяна от това, в което съм бил влюбен вчера и ще бъда влюбен утре.

- "Човекът от Ла Манча“ принадлежи към евъргрийните, онези любими вечнозелени мюзъкъли, защо?

- Да, това е "Вечната Амбър“ сред мюзикълите. Създаден по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман, един от най-добрите автори на мюзикъли през 60-те години, и стихове на Джон Дариън, основан върху изконното произведение на Сервантес "Приключенията на Дон Кихот де ла Манча и неговия оръженосец Санчо Панса“, обявен за роман на всички времена, "Човекът от Ла Манча“ наистина е евъргрийн. Той е един майсторски направен мюзикъл, който се опира на такива вечни стойности като любовта и изкуството, благородството и свободата. Това са четирите стълба, на които човешкият живот е стъпил и които никой не може да отмести.

- Струва ми се, че Борис Панкин  е бил рицар и в предишните си животи...

- Нека да изместя фокуса върху Орлин Горанов, най-достойния за рицарската шпага сред българските артисти, без да ги делим на певци, музиканти, танцьори и т.н. Той е нашият рицар, варненският, българският рицар и това е важното. И тъй като един рицар не може без дама на сърцето, в нашия спектакъл това е варненското цвете Лилия Илиева. Любовта в романа и в мюзикъла стои над физическата любов, това е любовта към красотата отвътре, към нежността и верността, а не към физическата обвивка. Символът на верността е оръженосецът Санчо Панса, в изпълнение на чудесния Мариан Бачев. Нашият спектакъл, държа да подчертая, не би бил възможен без прекрасното творческо съавторство на такива изявени творци и съмишленици като диригента Страцимир Павлов, хореографа  Боряна Сечанова и художника Иван Токаджиев, на които аз разчитам, както на самия себе си. Специални поздравления за днешния рожден ден на Страцимир, един от най-значимите хора в живота ми. Искам да благодаря и на останалите артисти, също на техническите сътрудници, на всички, които се отнасят към мюзикъла не като към работа, а като към мисия.

- Днес вятърните мелници са само архитектурна забележителност... Вярно, има вятърни генератори, но това не е същото. Дали и днешният Дон Кихот е по-различен?

- Струва ми се, че във времето ние, хората, не сме се променили значително. За жалост и за радост. За жалост ние продължаваме да се делим по някакви незначителни стойности и символът на вятърните  мелници е точно такъв - ние виждаме в другите врагове, виждаме опасност. Може би има основание за това, но - за радост - човеците са създадени от божия дух и независимо каква религия изповядват, в тях  свети тази божествена светлинка. Така че опасността се намира в самите нас и в това отношение няма промяна от времето на Сервантес до днес. Историческите архиви разказват, че Сервантес е единственият, който два пъти е бил изправян пред съда на Великата инквизиция в Испания, където тя е най-мощна и двата пъти е бил оправдаван. Това е истинско чудо, като знаем колко жестоки са били онези времена, и това чудо вероятно сега продължава да живее в нас, наследниците. Разликата се състои в това, че ние имаме да преодолеем не съда на Великата инквизиция, а съда на собствената си съвест. Дали сме рицари или не, не се определя от това, кой ни ръкополага, а от избора, който всеки сам може да направи. И това няма отношение към пола, защото познавам много жени, които са рицари и много мъже, които не са рицари. Рицарството днес е въпрос на избор.

Неслучайно Сервантес има гениалното хрумване да избере за основен протаганист обикновен човек, един от хилядите дребни благородници в Испания. Алонсо Кехана чете много книги - това е важен детайл - и докато навлиза все по-дълбоко в литературата, започва да се чуди защо хората не се обичат. Какво ражда тази ненавист, тази омраза между хората, които са родени от любов, любовта между мъж и жена... В търсене на отговора, Алонсо Кеханя тръгва самоотвержено да се бори срещу злото в целия свят. Затова съм убеден, че рицарството е въпрос на избор. Не на борба, а въпрос на избор - да избереш доброто в себе си.