През миналата година ЦХА работи по 25 проекта, възложени от външни клиенти. Един от най- големите бе на американската компания "Глостън асошиейтс", която проектира специален ро-ро кораб за канадските водни пътища, заяви за в. "Черно море" проф. д-р инж. Румен Кишев, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика (ЦХА) и зам.- директор по морски науки и технологии на Института по металознание, съоръжения и технологии "Акад. А. Балевски" (ИМСТЦХА) при БАН. 

По неговите думи необичайното в случая е провеждането на моделни изпитания на аварийната устойчивост при рискова ситуация (пробойна) на кораба. Те са много сложни, изискват многократна повторяемост на условията на провеждане и специално оборудване, което не може да се осигури във всеки експериментален басейн. 

Разработихме съвсем нова методика, която в крайна сметка позволи да повишим многократно точността на прогнозната оценка от серията изпитания, които сами по себе си са уникални. И това бе най-добрият атестат за възможностите на Центъра, които се оценяват от все повече водещи корабостроителни компании. Проф. Кишев посочи германското проектантско бюро "Бекер Марийн Сиситемс", с което напоследък най-много работят. Неговата работа била насочена към проектирането и производството на специални устройства за повишаване енергийната ефективност на корабите. 

Става дума за патентовани от него дюзи, които се слагат пред гребния винт и подобряват коефициента на полезното му действие, тоест снижава се разходът на гориво, а от там и на въглеродните емисии в атмосферата. Това са много често поръчвани изпитания, за които ЦХА - Варна, има разрешение от Американския корабен регистър - един от най-големите в света, под чието наблюдение са много кораби. Сертификатът на Центъра е издаден след детайлна проверка и контрол на измервателните ни системи, устройства и методики на изследвания. Това е високо международно признание, каза проф. Кишев.

Много подобни поръчки има и от корейски корабостроителници, като "Хюндай", "Сундонг" и др. Увеличават се поръчките и от Турция - в момента ЦХА изпълнява два контракта, сключени с турски корабостроителници за изпитания на техни проекти. 

Според ръководителя на Центъра от десетина години насам южната ни съседка интензивно развива корабостроителната си промишленост, повтаряйки това, което стана в Китай преди 15 - 20 г. Политиката на Турция се изразява в насърчаване на местни изпълнители на проектантски и изследователски дейности, строеж, доставки и всичко останало, свързано с корабостроенето. Благодарение на тази държавна протекция вече са развили доста сериозно проектиране и строителство на кораби. 

Проблемът им е, че не разполагат с експериментална база, като нашата - имат само един сравнително малък басейн към университета в Истанбул. Той е за обучение на студентите и не става за елементарни изследвания от индустриален характер, както е при нас. Варненският ЦХА е от европейска величина както с опита, така и с възможностите си. Така че напоследък все повече фирми идват и от Турция за изпитания на по-специални кораби, обясни проф. Кишев.

Сред основните предпоставки за широката известност на варненския Център е много добрата материално-техническа база, наследена още с изграждането му преди 40 г. Сега важното е тя да бъде поддържана на нужното равнище, уточни ръководителят на ЦХА. Всъщност основните експериментални съоръжения (басейните) и оборудването към тях са дадености, които не е нужно да бъдат променяни, тъй като са от последните, построени в света. Варненският Център и този в Южна Корея са изграждани по едно и също време, след това до днес са направени само няколко по-малки в Азия. Методът и изследователската техника за изпитанията също са традиционни. Проблемът е повече със спомагателните машини, инструментариума, компютрите, които трябва редовно да се подновяват. И ако успяваме да го направим (държавната субсидия отива само за заплатите на персонала), това е само благодарение на възлаганите проекти от външни клиенти.

Тази година правим голяма стъпка за нас - в процес сме да подменим машината за производство на корабни модели, което е тясното място в производствения процес. С нея ще съкратим близо двойно срока за изработка на корабния модел, което сега отнема цял месец. И още нещо много важно - това ще става с много по- висока точност. Непрекъснато подновяваме и компютърните програми, IТтехниката. Все скъпи инвестиции, които идват от допълнителните научни услуги на чужди клиенти. 

Според проф. Кишев експерименталният басейн на варненския Център е в горната част в топкласацията на големите в света. Още когато е строен, идеята била да бъде с международно предназначение и затова е финансиран от програмите на ООН. След промените през 90-те години имаше период, в който не можеше да се натоварва достатъчно (дори имаше идея за закриването му). В момента ситуацията е много по-различна. Впрочем и сега не можем да натоварваме напълно капацитета на съоръженията, който е много голям. И ако говорим за достигане на максималното равнище с възложените външни поръчки, то става дума за практическите възможности на натоварване на персонала, подчерта проф. Кишев. ЦХА е държавен научен институт, който се издържа със субсидията в рамките на БАН. А тя е крайно недостатъчна и води до липсата на достатъчно хора, за да разгърнем целия потенциал като съоръжения, допълни той. Така че кадровият капацитет на Центъра остава най-важният въпрос. А той е най- болният за цялата ни наука. Акцентите са два, твърди ученият. Единият от тях е заниженото равнище на образованието у нас, което започва от гимназиалното и стига до университетското. Хубаво е, че ни беше дадена възможност във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и Техническия университет да се включим в подготовката на студентите по специалните дисциплини, свързани с нашата работа, които са потенциални млади кадри в Центъра. Лошото е, че учениците идват във ВУЗ със занижени знания и трябват доста усилия, за да достигнат нужното образователно ниво. Голяма част от тях нямат интерес към това, което са записали да следват - правят го просто, за да вземат някаква диплома. Това налага да прилагаме по- специален подход. На студентите, които виждаме, че са добри и проявяват интерес, даваме възможност да прекарват задължителния си летен стаж в Центъра. Някои от тях вземаме на работа още преди да са завършили. В момента имаме двама студенти, които още следват, но вече са при нас и дават надежди успешно да се включат в екипите. За съжаление, наложените щатни ограничения не позволяват да приемаме повече млади специалисти. 

Другият проблем, свързан с увеличаването на научния ни потенциал, е много ниското заплащане. Не е тайна, че средната работна заплата на кадрите в институтите на БАН е между 600 и 700 лв. , а началната, с която приемаме младите специалисти висшисти, е 430 - 450 лв. В момента минималната заплата за страната е 420 лв., или те започват със заплащане колкото хигиенистките. Нещо крайно неприемливо от всяка гледна точка.

Вярно, нашият Център е по-специален, защото можем да извършваме директни приложни изследвания, които лесно да бъдат продавани на пазара, и така да получаваме допълнителни възнаграждения. Всъщност това е начинът за задържане на младите хора - с евентуално допълнително заплащане върху мизерните им 450 лв. Въпросът обаче е генерален, казва още проф. Кишев. Трябва да се промени виждането за ролята на науката, научните изследвания в развитието на държавата като цяло. Тоест, за националната стратегия, насочена към интелектуалния потенциал на нацията, който сега е доста занижен. И ако това се преосмисли, ако се даде тласък на индустрията, тогава институтите на БАН като нашия, които работят по-специално в технологичната сфера, биха имали много по-голям принос към народното благо. Радостно е, че тази година ЦХА вече има и български клиент - варненска фирма от сферата на морския бизнес. Сигурен съм, че и други сродни институти имат потенциал за научни разработки на високо ниво, но те трябва да им бъдат възложени от бизнеса, който вече да е разбрал, че високата принадена стойност идва от научното обслужване, добави проф. Кишев. Тази стратегия се насърчава и от ЕК, която наскоро разпространи препоръка към страните членки за възстановяване на корабостроителните им мощности, допълни проф. Кишев.