Тази година правим голяма стъпка за нас - в процес сме да подменим машината за производство на корабни модели, което е тясното място в производствения процес. С нея ще съкратим близо двойно срока за изработка на корабния модел, което сега отнема цял месец. И още нещо много важно - това ще става с много по- висока точност. Непрекъснато подновяваме и компютърните програми, IТтехниката. Все скъпи инвестиции, които идват от допълнителните научни услуги на чужди клиенти.
Според проф. Кишев експерименталният басейн на варненския Център е в горната част в топкласацията на големите в света. Още когато е строен, идеята била да бъде с международно предназначение и затова е финансиран от програмите на ООН. След промените през 90-те години имаше период, в който не можеше да се натоварва достатъчно (дори имаше идея за закриването му). В момента ситуацията е много по-различна. Впрочем и сега не можем да натоварваме напълно капацитета на съоръженията, който е много голям. И ако говорим за достигане на максималното равнище с възложените външни поръчки, то става дума за практическите възможности на натоварване на персонала, подчерта проф. Кишев. ЦХА е държавен научен институт, който се издържа със субсидията в рамките на БАН. А тя е крайно недостатъчна и води до липсата на достатъчно хора, за да разгърнем целия потенциал като съоръжения, допълни той. Така че кадровият капацитет на Центъра остава най-важният въпрос. А той е най- болният за цялата ни наука. Акцентите са два, твърди ученият. Единият от тях е заниженото равнище на образованието у нас, което започва от гимназиалното и стига до университетското. Хубаво е, че ни беше дадена възможност във ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" и Техническия университет да се включим в подготовката на студентите по специалните дисциплини, свързани с нашата работа, които са потенциални млади кадри в Центъра. Лошото е, че учениците идват във ВУЗ със занижени знания и трябват доста усилия, за да достигнат нужното образователно ниво. Голяма част от тях нямат интерес към това, което са записали да следват - правят го просто, за да вземат някаква диплома. Това налага да прилагаме по- специален подход. На студентите, които виждаме, че са добри и проявяват интерес, даваме възможност да прекарват задължителния си летен стаж в Центъра. Някои от тях вземаме на работа още преди да са завършили. В момента имаме двама студенти, които още следват, но вече са при нас и дават надежди успешно да се включат в екипите. За съжаление, наложените щатни ограничения не позволяват да приемаме повече млади специалисти.
Другият проблем, свързан с увеличаването на научния ни потенциал, е много ниското заплащане. Не е тайна, че средната работна заплата на кадрите в институтите на БАН е между 600 и 700 лв. , а началната, с която приемаме младите специалисти висшисти, е 430 - 450 лв. В момента минималната заплата за страната е 420 лв., или те започват със заплащане колкото хигиенистките. Нещо крайно неприемливо от всяка гледна точка.
Вярно, нашият Център е по-специален, защото можем да извършваме директни приложни изследвания, които лесно да бъдат продавани на пазара, и така да получаваме допълнителни възнаграждения. Всъщност това е начинът за задържане на младите хора - с евентуално допълнително заплащане върху мизерните им 450 лв. Въпросът обаче е генерален, казва още проф. Кишев. Трябва да се промени виждането за ролята на науката, научните изследвания в развитието на държавата като цяло. Тоест, за националната стратегия, насочена към интелектуалния потенциал на нацията, който сега е доста занижен. И ако това се преосмисли, ако се даде тласък на индустрията, тогава институтите на БАН като нашия, които работят по-специално в технологичната сфера, биха имали много по-голям принос към народното благо. Радостно е, че тази година ЦХА вече има и български клиент - варненска фирма от сферата на морския бизнес. Сигурен съм, че и други сродни институти имат потенциал за научни разработки на високо ниво, но те трябва да им бъдат възложени от бизнеса, който вече да е разбрал, че високата принадена стойност идва от научното обслужване, добави проф. Кишев. Тази стратегия се насърчава и от ЕК, която наскоро разпространи препоръка към страните членки за възстановяване на корабостроителните им мощности, допълни проф. Кишев.