Конкурентът им за дейността - държавният портови оператор "Пристанище Варна" ЕАД обаче обжалва резултатите. Парадоксът в ситуацията е, че първоначално КЗК прие мотивите на оператора. Основният довод беше, че тогавашният директор на възложителя - държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ), е тълкувал неправилно нормативната база и неправомерно е обявил обществена поръчка без да има тези правомощия. Недоразумението идва от дупка в законодателната уредба, защото още преди години е трябвало да се изработи наредба, препратки за която има в специализирания Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Заради липсата й обаче ДППИ се позовават на европейската практика. Първоначално КЗК смята това за неправилно и отмени решението не само за частта, която касае Варна, но и тази за Бургас. Впоследствие Върховният административен съд определи, че антимонополната комисия се е подвела по тълкуванията на жалбоподателя "Пристанище Варна" и върна за ново разглеждане преписката и то в частта й, по която са кандидатствали - събирането и обработката на отпадъците във Варна. Основният мотив на комисията, избрала за победител ПЧМВ преди 2 г., е бил, че компанията разполага с необходимите технически средства за разлика от "Пристанище Варна". Описаните от оператора мобилни приемни съоръжения не могат самостоятелно да осъществят услугата, предмет на процедурата. Същите не отговаряли на техническото задание, защото не могат да обслужат всички пристанищни терминали на територията на порта, което е установено и от антимонополния орган.
Източник: в. "Позвънете новини"