Само 6% от студентите в МУ- Варна се хранят по четири пъти на ден

Изследване на хранителните навици и поведение на студенти и столовото хранене в условията на икономическа криза е проведено от доц. д-р Бисера Юстиниянова и д-р Ева Христова от Катедра предклинични и клинични науки към Медицински университет - Варна. Анкетирани са 137 студенти на средна възраст 22 г. Направена е оценка на храненето на студентите, посещаващи стола на Медицинския университет, на базата на проучени 30 менюта през периода февруари - март, включваща разнообразие на хранителните продукти, честота на консумация и фактическа себестойност в условията на икономическа криза.

Според изследването, неправилен режим на хранене имат 79% от младежите и 72% от девойките, които се хранят два пъти дневно. Най-много студенти - 53% - обядват и вечерят, 23 % - закусват и вечерят, 14 % се хранят сутрин, обед и вечер, и само 6 % се хранят по четири пъти на ден. Специалистите по хранене и диететика определят приемането на сутрешна закуска като здравословен хранителен навик. Според 65% от закусващите, сутрешната им закуска включва тестени и захарни изделия, а 25% са посочили, че не закусват.

Предпочитанието на студентите към сладкарски и тестени изделия и ориентирането им към "бързо хранене", което често замества закуската и обяда, може да се обясни с културата на хранене в семейството, учебната ангажираност и отдалечеността на студентския стол от учебната база. Повече от половината анкетирани (67,8%) приемат най-много храна на вечеря, нездравословен навик, създаден от липсата на достатъчно време през деня за останалите хранителни приеми. Поради наложените хранителни навици и поведение 71,3% преценяват храненето си като задоволително и лошо. Само за 20,2% то е здравословно.

Водещи причини за неправилното хранене, според отговорите на анкетираните студенти, са: липсата на студентски стол близо до учебната база, учебната заетост, липсата на менюта за студенти в обектите за обществено хранене, разположени в близост до учебните бази, недостатъчни финансови средства, качеството на хранителните продукти.

В процеса на проучването е установено, че менюта в стола се изготвят за 5 последователни дни, в зависимост от наличните хранителни продукти. През 2009 г. към позициите за отделните хранителни продукти са разработени допълнителни спецификации, според които млякото и млечните продукти трябва да са от 100% натурално мляко. Поради икономическата криза през изследвания период, получената държавна субсидия е 70% от предвидената. Въпреки това в стола се осигурява разнообразно хранене, което е показател за добра организация, мениджмънт и контрол върху средствата. Към момента на проучването в студентския стол се хранят средно месечно 8000 студенти (вкл. и от други университети), обучаващи се по държавна поръчка.

Акценти от изводите на проучването: 1. Моделът на хранене при голяма част от студентите е нездравословен и се характеризира с неправилен режим на хранене и хранителни навици, предпочитание към тестени и сладкарски изделия, "Junk food". 2. В условията на икономическа криза здравословно хранене може да се осъществява в специализирани обекти, към които се отнасят студентските столове, получаващи държавна субсидия. 3. В студентските столове да се постави примерно седмично разпределение на хранителните продукти, с помощта на което студентите сами да избират подходящите ястия за съставяне на здравословно меню според вкусовите и хранителните им предпочитания. 4. Добрата практика, установена в стола на Медицински университет - Варна, да се има предвид при организиране на студентското столово хранене.

Източник: Днес +