На 14 юни тя е настанена срещу заплащане в Дома за възрастни хора с увреждания "Св. Илия" в местността Баба Алино. Постъпила е там с деменция, но в задоволително физическо състояние, предвид възрастта и хроничните й заболявания. Тя се обслужваше самостоятелно - беше подвижна, хранеше се, къпеше се, обличаше се, ходеше до тоалетна сама, разказа Керемедчиева. В дома беше прегледана от психиатър и от още един щатен специалист, които бяха подробно запознати с досегашните й заболявания и провежданото дотогава лечение. На 16 юни я посетихме във времето за свиждане. Тя беше изведена в двора на инвалидна количка, напълно неподвижна, с памперс, превръзки на краката и силни болки в лявата ръка. Оплака се от грубо отношение и помоли по-внимателно да я обличат и събличат. След като се усъмнихме, че въпросната лява ръка би могла да е счупена или навехната, попитахме дежурната медицинска сестра и болногледачката дали е падала. Те настоятелно ни убедиха в обратното, защото не се движи самостоятелно, и че дори леглото й е с преграда (каквато ние не видяхме при постъпването й).

На въпроса защо е с превръзки на краката, ни обясниха, че са започнали да третират отоците, които тя от години има заради съдовия проблем. Именно в тази връзка те ни убедиха, че ръката й не е счупена и че няма ортопедичен, а съдов проблем. Междувременно настояваха, че жената се храни добре, макар че още тогава не можеше да движи нито дясната, а още по-малко лявата си ръка. На следващия ден състоянието й беше видимо още по-влошено. Казаха, че заради раните по краката и ръцете всичките й дрехи са изпрани и затова е облечена в чужди дрехи. След изрично настояване от наша страна те се съгласиха, че е наше право и тяхно задължение да се направи консулт с ортопед и рентгенова снимка на ръката. Междувременно семейството ми взе решение още на следващия ден да я приберем и продължим да се грижим за нея в домашни условия.

В понеделник, на 18 юни сутринта, тя е била откарана с линейката на дома и придружавана от лекаря на дома д-р Александър Григоров до Спешния център на МБАЛ "Св. Анна", където й е извършен преглед и чрез съответната рентгенова снимка е установено счупване на лявата раменна става, което впоследствие е констатирано по наше желание и от д-р Деян Демиров - лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ "Св. Анна". Ръката й е обездвижена и тя е върната с линейката до ДВХУ "Св. Илия". Там беше прехвърлена директно в личния автомобил на дъщеря й в напълно безпомощно състояние и дрехи, подгизнали от кръв. Дадохме си сметка, че в часовете за свиждания ние сме я виждали добре облечена и с чисти превръзки, но тя явно е губела кръв през цялото това време. За нас е престъпление фактът, че д-р Григоров не е взел никакви мерки срещу тази оказала се впоследствие животозастрашаваща кръвозагуба, пише още в жалбата до Прокуратурата.

В такова видимо критично състояние двете й дъщери, респективно моите майка и леля, я водят отново в Спешния център на МБАЛ "Св. Анна", където я поема д-р Бакалов. При направените цитокръвни изследвания е установено, че тя е с нарушения на коагулационния статус заради вероятно предозиране на медикамента синтром, който тя пие от години срещу образуването на съсиреци в кръвоносните съдове, и с критично ниски стойности на хемоглобин - 50. Започна незабавно кръвопреливане, благодарение на което няколко часа по-късно стойностите бяха повишени до задоволително ниво. В същия ден жената беше настанена в реанимацията на МБАЛ "Св. Анна", където въпреки усилията на лекарите тя остава в крайно критично предкоматозно и коматозно състояние.

За нас, близките на Цветана Станчева, е извън съмнение, че отношението и действията на персонала и ръководството на ДВХУ "Св. Илия" е престъпление, нанесена е тежка телесна повреда, в резултат на която една подвижна и самостоятелно обслужваща се възрастна жена е доведена за два дни до смъртно легло. Настояваме това да не остане без съответните предвидени в закона последствия както за дома като юридическо лице, така и за медицинския персонал, отговорен за това нещастие, се казва още в жалбата на Галина Керемедчиева.

В "Света Анна" направиха всичко по силите си, но посоката е само една за жалост, сподели тя. Важно е обаче хора като нас, подведени, че близките им са във възможно най-добри ръце, да разберат, че битовите условия в дома, загрижеността и милосърдието на персонала са само фасада и ние не знаем какво се случва отвъд тази фасада, когато си отидем, заключи тя.

Източник: в. Черно море