© Varna24.bg

Специалисти от Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) - Варна и Дирекция "Опазване на общественото здраве" към РИОКОЗ - Варна обработиха и систематизираха данните от наличната документация в Регионалния център по здравеопазване (РЦЗ) - Варна, като карти и съобщения за суицидно действие и съобщения за смърт през периода 2005 - 2009 година. Коефициента за самоубиства за същия период се определя от общото число на суициди в региона на 100 000 души население.

Според критериите на СЗО средното ниво на суицидна смъртност е в границите 6,5 - 13,0 на 100 000 души. В България общия брой самоубийства е 12 и попада в определените граници, но при мъжете суицидната смъртност е с високи нива и достига критичния праг (20 случая на 100 000 души).

Варненският регион е на 10 място в класацията по суицидна смъртност спрямо другите региони. През 2008 година Варненска област попада във високото ниво според критериите на СЗО, отново с превес на мъжките самоубийства (фиг.2)

В нашето проучване се доказва всеобщата тенденция за превес на суицидната смъртност сред мъжете - около 2,5 пъти повече в сравнение с жените. Високата свръхсуицидалност сред мъжете може да се обясни с използваните способи за самоубийство. Мъжете прибягват до "по-сигурни" методи като самообесване 59,9%, хвърляне от височина 16,2%, огнестрелно оръжие 4,2%, удавяния 3,5%. Жените използват по-често "пасивни" средства - самоотравяне с лекарства 5,6% или химични средства 3,5%.

Вероятно по-силния пол е по-уязвим и по-трудно приспособяем към ежедневните стресови ситуации. Мъжете в трудоспособна възраст, имащи сигурността на работата си, по-трудно възприемат нейната загуба и невъзможността да изхранват семейството си след спиране на трудовото им възнаграждение. Освен това от загубата на работа и излизането в пенсия произтичат по-малкото социални контакти, късат се социалните връзки, губи се чувството за идентичност и социална значимост, появява се състояние на безпомощност и всичко това стимулира към самоубийство.

Във Варненска област средната възраст на самоубилите се е 59,7 ± 1,6 години. Наблюдава се тревожна тенденция към "подмладяване" на самоубийствата. За пет годишен период средната възраст намалява като достига до 54,9 години, т.е. това са все още трудоспособните и активни хора, независимо че с най-голям относителен дял са хората в пенсионна възраст 62,5%.

Относителният дял на самоубийствата сред семейните е най-висок - 38,3%, но спрямо останалата част на самотните хора - овдовели, несемейни, разведени съставляват 1/3 от случаите. Вероятно не само силният емоционален стрес след загуба на партньора, но затрудненията и отговорностите, с които самотният човек трябва да се справя са важен фактор за висок суициден риск.

Важен фактор за самоубийство се явява географската, социалната или емоционална изолация. С повишените темпове на урбанизация и миграция, семейството, приятелите и колектива, които придават смисъл на живота намаляват. С отслабване на тези социални връзки нивото на самоубийства се повишава.

Самоубийствата сред градското население във Варненския регион са над 3 пъти повече в сравнение с тези в селата, в съотношение 3,3:1,0. Високото ниво на градска суицидност е свързано вероятно с обяснението, че 83% от населението е съсредоточено в промишлената агломерация Варна - Девня. В основата на миграцията е подобряване на социално-икономическото положение, но надеждите на хората не винаги се сбъдват в големия град. Тези, които не могат да реализират мечтите си е възможно до прибегнат към самоубийство.

Пряка връзка със самоубийствата има миграцията, загубата на работа или излизането в пенсия, които снижават социалния статус на човека. При тези хора, които са попаднали в непознато обкръжение, наред с дефицита в междуличностните отношения, много бързо се появява чувство на безнадеждност и безпомощност.

За периода 2005 - 2009 година от отчетените медико-статистически формуляри са регистрирани 750 опита за самоубийство във Варненския регион. Съотношението на опитите за самоубийство спрямо регистрираната суицидна смъртност е 4:1. Това означава, че през годините всяка седмица средно 3 души посягат на собствения си живот.

В динамиката на суицидните опити през посочените години няма ясно определена тенденция. Най-висок ръст има през 2006 и 2008 година - около 40,0 на 100 000 души население, а най-нисък е показателят през 2005 година - 22,3 на 100 000 души .

Както и при самоубийствата с летален изход, така и при суицидните опити е налице голям превес на градското население. Относителният дял на тази група е 82,1% за града и 17,9% за селото или в съотношение 4,5:1,0.

В сравнение със суицидната смъртност ситуацията при опитите за самоубийство е съвсем различна. Според чужди автори жените извършват 2-3 пъти по-често суицидни опити от мъжете. За област Варна съотношението жени : мъже е средно 1,9:1,0 при средно за страната 2,5:1,0, като съотношението се запазва през годините в полза на жените (фиг.4).


Съотношението мъже и жени в общата структура на незавършените самоубийства за петгодишния период съставлява - 34,8% за мъжете и 65,2% за жените. Тази тенденция отчетливо показва, че опитите за самоубийство сред жените са повече в сравнение с мъжете .

Анализът показва, че най-предразположени към суицидни опити са 15-24 годишните с пик 15-19 годишна възраст. Почти еднакво е нивото в групата на 40-60 годишните и отново има покачване на суицидната активност след 70 годишна възраст. При децата до 15 годишна възраст също има случаи на суицидни опити - 3,1%.

От анализа се доказа, че опитите за самоубийство са особено разпространени сред млади хора във възрастта до 35 години - 48,8%.

Широкото разпространение на суицидни опити сред младежите се обяснява със специфичните възрастови изменения, настъпващи в пубертета. Те са по-податливи на фрустрация, което също повишава риска за суициден опит. Поради емоционалната и социалната си незрялост и липса на жизнен опит имат по-ограничени възможности да се справят и да намират адаптивни решения.

Важна особеност при опитите за самоубийство представлява способа за неговото осъществяване. В 80% случаите са свързани със медикаментозни самоотравяния, следвани от тези с химически вещества - едва 7,4%. Използването на тези средства за самоубийство е с висок риск. Следователно усилията на суицидопрофилактиката трябва да бъдат насочени към ограничаване на достъпа до лекарства и токсични вещества.

От честотата на използваните способи следва, че в повечето случаи суицидните опити се извършват демонстративно, т.е. суициданта не си поставя за цел прекратяване на живота си. Целта е да привлече вниманието на околните към себе си и така да "отвърне на удара", нанесен му от другия участник в конфликта.

Доказа се категоричен превес на демонстративните опити - 50,8%. Спонтанните, импулсивни и предварително необмислени опити са 10,8%. Предположението, че се "практикуват" от най-уязвимата възрастова група на 15 - 19 годишните, потвърждава хипотезата, че младите парасуициданти нямат формирано у себе си желание непременно да напуснат този свят - те само демонстрират. Това е вик за помощ, който никога не трябва да бъде игнориран или подценяван като проява на "излишна драматичност" или временна обърканост.

В същото време хора с начално, основно, средно образование и тези без образование са 7 пъти повече от хората с висше образование. Причината вероятно е и занижена удовлетвореност от ниското ниво на професионална реализация и ангажираност.

Анализът на непосредствената свързаност с нивото на образование и сферата на професионална заетост свидетелстват за това, че повече от половината - 56,7% от извършилите суициден опит нямат постоянна работа. В тази група са безработни, учащи и домакини.

С най-голям относителен дял са безработните - 22,7% . Ясно е какво причинява безработицата в днешни дни. А оттам и липса на финансови средства, на самочувствие, на авторитет. Безработицата може да причини много проблеми и със сигурност е един от основните подтици за суицидно поведение, особено в днешни дни.

Отсъствието на постоянен източник на доход у повечето парасуициданти говори за възможността социално-икономическото неблагополучие да е фактор за рисково суицидно поведение. Това се потвърждава и от динамиката на брой самоубийства в региона сред хората, които се категоризират с нисък социално-икономически статус - бедни и социално слаби.

Данните за семейното положение на направилите опит за самоубийство показват, че за периода 2005 - 2009 година делът на несемейните е малко по-висок от този на семейните. Но заедно с групата на разведените и вдовците съставляват повече от половината случаи, което отново потвърждава защитната функция на семейството.

Основни мотиви за суициден риск най-често са породени от дисхармонията в междуличностните отношения - 44,3%. С най-голяма относителна тежест са конфликтите в семейството - 40,2%. Романтичните мотиви като несподелена любов, раздяла с любим и загуба на близък човек съставляват 15%. Наличието на тежко соматично заболяване и страдание е рисков фактор в 3,8% от случаите. Психичните заболявания като сериозен мотиватор се явяват в 10,7% от регистрираните случаи.

Суицидната активност има сезонност и определена времева цикличност. Според проучените данни суицидните опити се осъществяват по-често през лятото и есента. Най-голяма честота се регистрира през месеците юли, август и ноември.

Значение има и мястото на извършване на самоубийствата.. Резултатите показват, че в 90,4% от случаите опитите се извършват в собствения дом, 3% - в друг дом и 4% - навън. Деянието оставя негативен отпечатък върху семейството и приятелите.

На всички регистрирани случаи е оказана медицинска помощ. За близо половината от случаите са ангажирани екипите на ЦСМП - Варна. Квалифициран медицински персонал оказва необходимата спешна намеса на местопроизшествието и по време на транспорта до евентуалната хоспитализация. Спасяването на още един човешки живот изисква голям материален, финансов и човешки ресурс. Освен на близките, суицидното поведение нанася негативни последици и върху медицинския персонал, подложен на стрес и огромна отговорност.

Специалистите на СЗО предлагат различни промени в обкръжаващата среда с цел ограничаване на достъпа до средствата и способите за самоубийство, а именно :
• ограждения на високите мостове
• ограждения на покривите и горните площадки на високите сгради
• ограничен достъп до токсични препарати в т.ч.пестициди, особено сред земеделските стопани
• намаляване на достъпа до огнестрелни оръжия, особено за хора от рисковите групи
• строг контрол над изписването и отпускането на медикаменти със специално предназначение
• максимално ограничаване на лекарствата, отпускани без рецепта
• разработване на регионални програми на база на Националната програма
• създаване на центрове по превенция на суцидните опити
• създаване на групи за подкрепа на хората, преживели самоубийство на близък
• подобряване на партньорството и сътрудничеството между съответните учреждения