©

Ето какво сподели за Varna24.bg авторът: "Всеки разказ, който читателят ще прочете за онези 15 минути или половин час насаме с книгата, аз съм го преживявал в продължение на седмица, или на седмици, нееднократно. Живял съм с всеки от героите си, с неговата болка, пороци, любов... И това са били едни от най-щастливите седмици в живота ми... А от тук нататък, дали книгата е добра, най-вярното мерило е читателят. Не медиите и критиците, а точно той. И само той е единственото мерило за успеха или неуспеха на всеки автор. Критиците могат да го насочат, дори до някаква степен оформят вкуса му, медиите да го информират, да издигнат или сринат автора, но ако едно произведение не се докосне до сърцето на читателя, не го накара да се усмихне, замисли, разплаче... значи произведението не чини, и за авторът му е по-добре да се захване с някакъв друг занаят.

Ето и кратък откъс от разказа "Бакъреният кон":

"Няколко месеца остана в селцето. Рисуваше сините очи на една жена. Отново и отново. Късаше листите, замацваше платното, смесваше боите, за да получи мекотата на синьото... Селяните го отбягваха и не разговаряха с него. Навярно разбираха, че макар да бе роден тук, той бе различен. Бе живял в големия град и пак щеше да се върне там. Бяха го виждали да говори по телевизията и се държи приятелски с журналисти, политици, артисти... Но тук по-често го виждаха пиян до безпаметност и отдавна вече бяха престанали да го уважават... Не го обичаха, но не го и мразеха... Беше им чужд. 

...Когато най-после от платното го погледнаха очите й... Тези очи, които толкова много бе обичал... и мразил... и обичаше... Спря. Бяха тъжни... Бяха и топли. Гледаха го с укор и... бяха нейните очи. Свали платното от статива и го премести в страни. 

Рядко ги поглеждаше, но знаеше, че са там. Следяха го из стаята, надничаха над рамото му и се усмихваха докато рисуваше онова, което винаги бе искал да рисува... Нещата, такива, каквито бяха за него...
Блясъкът се върна отново в очите му, но не онзи, мътния...(от месеци не бе посягал към шишето), а другия, на човека, създал за другите онова, което някога, други бяха създали и дали на него самия... Частици чистота от себе си... Онова, което прави щастливи търсещите..."