© Народно дело | | Косата ми побеля от тревоги вече, а в общината ги мързи къщи да раздават. Това коментира 35-годишният Тодор Маринов, баща на 12 деца, който на 15 октомври ще се озове с цялата си челяд и жена си на улицата. Новината, че трябва да напусне жилището, което обитава, получил преди няколко седмици.
Миналия октомври Тошко и жена му Ганка поканиха екипа ни на гости в Гъбената махала, за да се уверим, че у тях е поддържано и чисто. Тогава проблемът беше, че от социални грижи искат едно по едно да му вземат всички деца, а той не ще да ги дава нито в домове, нито в приемни семейства. Убеден е, че с ромските деца българите въртят бизнес. Малкото копторче в Гъбената махала обаче се оказа не само твърде тясно, но и "контрабандно", както казва Тодор. "Аз тогава 400 лева дадох за къщата, ама там бяхме контрабандно, защото казаха, че трябва да живеем там, където сме регистрирани", разяснява той. Тогава намерили една необитаема стара къща на ул. "Велико Христов". Като пообиколили насам-натам, се натъкнали на собственика на имота, който се съжалил над семейството. "Видя, че имаме много деца и бебета, и каза, че можем да останем в къщата. Без наем. Трябваше да почистим, да поддържаме и да пазим имота да не го крадат", обяснява Тодор. Не щеш ли обаче, преди няколко седмици собственикът казал, че къщата трябва да се освободи най-късно до 15 октомври, тъй като ще я събарят.600 кила бутилки за молба
"Писахме до президента Росен Плевнелиев да ни отпусне еднократна помощ и къща. Виж, той отговори - трябва община Варна да ни даде къща от "Жилфонд". Обясниха ни в общината какви документи трябва да подготвим. Казаха, че е спешно, защото ще останем на улицата. 160 лева за документи съм дал", обяснява Тодор. "Седем дни не съм спал. Сън не ме хвана. Мачках туби и бутилки, за да мога да ги връщам и да събера парите за документите. Много бутилки събрах - някъде към 600 килограма. С извинение, по някой път вода слагам вътре, повече да тежи, само и само да успея да ги събера парите. И ги събрах", обяснява многодетният баща.
Събрал ги, обаче като депозирал най-после всичко необходимо, за да бъде картотекиран за жилище, чиновниците от "Жилищно настаняване" му казали, че може да чака и два месеца, и две години за нов дом. Но първо трябвало да се събере комисия. "Ама ние къде ще спим, докато дойде тази комисия!? Навън ли, с тези деца! Част от децата заминаха в приемни семейства. Как може на тези хора да им дават по 1000 лева да ми гледат моите деца, а на мен да не дават да си ги гледам. Не може ли на нас да ни ги дадат тези пари и с тях да си намерим голямо общежитие или квартира, където да живеем всички заедно и да се поддържаме. Искаме децата да са си при нас и да учат редовно, като всички останали. Не искам чужди хора да гледат моите деца", коментира мъжът.
Децата в приемните семейства ядат като луди
Убеден е, че приемните родители не полагат достатъчно грижи за неговите наследници. В единия от случаите като отишъл на свиждане на детето си, то му проговорило на турски. "Те си ги прибират парите за себе си, защо да хранят чуждото дете!? Аз като им ходя на свиждане, винаги купувам по една чанта сладки и виждам как децата като луди ядат. Не се грижат за тях като хората", разказва неволите си Тодор. Три от децата му са приети в приемни семейства от ромски произход. Едно близначе на годинка и три месеца пък е настанено в дома в кв. "Виница", тъй като е болно и все още родителите не могат да му осигурят сносни условия на живот. "Казаха, че като имам условия, къща, тогава ще ми върнат децата.
Мързи ги къщи да раздават
"Е, аз откъде да я взема тази къща?!", възмутен е човекът. Междувременно движение по молбата в общината за жилище нямало. "Уж казаха, че спешно трябва да подам молба, дадох 160 лева за документи, а сега се правят на луди и ми викат, че може и две години да чакаме. Както искат, така ни прекарват, лъжат ни, мамят ни, не знам дали защото сме от малцинството, затова така правят. Пиша, пиша, ама нищо не става. То това са 12 деца, не е едно. Другите хора са с по едно дете и апартаменти с обзаведени кухни им дават", коментира бащата. Убеден е, че жилищният му проблем може да се разреши буквално за секунди, ама се иска воля. "Тях ги мързи къщи да дават. Не е вярно, че няма свободни апартаменти. Има! Аз знам поне сто", гневи се Тодор.
Искам да съм като нормалните хора
"Толкова много ли искам - дом да имам, тези деца на училище да ходят и аз да подхвана някоя работа, да си бачкам като нормален човек. Сега ако беше Бай-Живково време, не един, а три апартамента щяхме да вземем за тези деца. Нито гладни имаше, нито клошари имаше по онова време, аз помня", казва той, а през това време очите на Ганка се пълнят със сълзи. Тя пък е на мнение, че вместо да чакат общината да помогне, по-добре да излязат на улицата да просят, за да изкарат парите за квартира, защото в противен случай само след седмица и тя, и децата й ще спят в студа под открито небе.
Но Тодор няма намерение така лесно да се откаже. Вече е подготвил две писма, с които ще сезира отново президента Росен Плевнелиев, както и столичния кмет. А междувременно приятели го съветват да направи протест пред община Варна. "С всичките си деца ще застана отпред и няма да си тръгна, защото всички са един дол дренки, нищо не вършат, мафия", казва той. "Нали уж сме евро вече!? Все без дом, без пари, без работа, от 17 години ток не съм виждал. Все на свещи, свещи...", завършва мъжът.
Източник: в. Народно дело |