Според учени от Института по океанология, пристанът е бил с дълбочината между 4 и 6 метра - напълно достатъчно за тогавашните кораби, съобщава Дарик. От там са били изнасяни основно дървен материал, зърнени храни, пчелен мед и восък. Данните сочат, че пристанището е било използвано и през Османския период, по времето на султан Сюлейман Великолепни, отбеляза шефът на Историческия музей.
Пристанището вече трудно може да бъде проучено, тъй като е затрупано с пясък. Заради изградения през 1974 година вълнолом се затварят северните течения в района и всяка година край плажа се натрупва по метър пясък. Отдолу би могло да има котви, монети, амфори, но откриването им вече става почти невъзможно, смята проф. Плетньов.
Музеят не разполага с достатъчно средства за разкопките на "Кастрици". Проф.д-р Плетньов тази година работи с много малък екип, поради недостатъчното финансиране. За разкопките тази година са изразходвани 10 000 лева собствени средства на музея. Същевременно в крепостта продължават се откриват ценни находки. През последната година там са извадени няколко монетни съкровища, сред които 130 монети на влашкия воевода Влад І, сребърните грошове на Мирчо Стари, монетите на българския цар Тодор Светослав, османски акчета и др. Сред находките са нагръден кръст, чаша с кръст и надпис, средновековна ножица и др.
Крепостта "Кастрици" е разположена на морския бряг на 8 км от Варна, на малък нос в района на резиденция Евксиноград. Името произлиза от гръцкото "кастро" - крепост. Данните сочат, че крепостта вероятно е изградена още през V-VІ век и е изоставена в началото на VІІ век. По-късно, през втората половина на ХІІІ-ХІV век в малкия залив се обособява отново неголямо пристанище, свързано с търговията с италианските градове-републики и тогава последва средновековното строителство на крепостта. Смята се, че в началото на ХІV жителите на "Кастрици" напускат крепостта и се заселват на мястото на днешния варненски квартал "Виница", за което говори и старото име Кестрич на селото преди да стане квартал.