Да задържи младите, да се превърне в още по-силен магнит за хора и да развие IT и аутсорсинг сектора. Това иска Варна, а има добри предпоставки да го постигне, показа дискусията на второто събитие от поредицата "Капитал Градове", което се проведе в курорта Златни пясъци.
Изграждане на по-добра инфраструктура, развитие на по-зелена среда и привличане на инвеститори са основните идеи на Общината. Но надеждите са насочени към новите лоу-кост дестинации, които навлизат на местното летище, както и в подобряването на качеството на живота било то чрез програмата за електрически байкове, за която общината гарантира, че ще се случи, или чрез копирането на модела "Капана" във варненския квартал "Таляна".
В партньорство с близките общини местните власти разчитат да развият също индустриални и логистични паркове, а интерес от потенциални инвеститори не липсва.
Недостиг на пари и инфраструктураВарна страда от недостиг на базова инфраструктура, призна кметът
Иван Портних, когато стана дума за скорошните наводнения в града. "Тези проблеми не са от вчера и решаването им зависи от намирането на начини на финансиране", каза Портних и добави, че общината има проектна готовност. Разработени са проекти за разделянето на битовата от дъждовната канализация в централната градска част, за изграждането на нов колектор и т.н., като общата стойност на тези инвестиции е около 100 млн. лв. Според него общината се стреми да оптимизира общинския бюджет, да работи по-ефективно по линия на европейските проекти и програми и с подкрепата на правителството е успяла да генерира ресурс, с който да наложи добро темпо на обновяване на града през последните 2-3 години. През тази година бюджетът на града е близо 400 млн. лв., каза Портних (това включва и заемите от държавата).
Няколко ключови инфраструктурни проекта ще бъдат финансирани през тази и следващата година, обеща заместник-кметът на Варна Христо Иванов. Сред тях са новата част на бул. "Васил Левски", ремонт на улици, проекти за енергийна ефективност на училища и жилищни сгради, прословутата пречиствателна станция на Златни пясъци. През следващите години се предвижда да се възстанови и пътят Варна - Златни пясъци, който от няколко години е затворен заради свлачища, както и да се изградят две нови детски градини.
Алтернативите Туризмът и морската индустрия са ключови сектори за икономиката на Варна, но на база на човешкия потенциал, който градът има, работим активно за развитието на други алтернативни сектори като IT и аутсорсинг, каза кметът на общината
Иван Портних. Вярваме, че този сектор има огромен потенциал, добави той.
Около 3300 души във Варна работят в IT сектора по данни към 2016 г., но броят им трябва да се увеличи. Информационните технологии трябва да са основен фокус, когато говорим за възможностите за оставане на младите хора в града, посъветва и Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика. Всички успешни региони се дължат на бум на успешни млади и образовани хора, които остават или се връщат и които генерират идеи в икономически и социален план и така променят облика на града, посочи той.
Варна е един от едва трите града в страната освен София и Пловдив, които не губят млади хора и населението расте. Една от причините за тази силна демография е наличието на добри висши училища. Градът има шест университета и три колежа, в които учат около 40 хил. студенти. Запазването на качеството на образованието обаче е ключово, за да не се обърне тенденцията, смята Ганев.
За да се превърне в иновативен хъб, Варна ще може да се възползва от няколко нови инструмента, които Фондът на фондовете предстои да пусне, стана ясно от думите на Светослава Георгиева, изпълнителен директор на фонда. Сред тях са първите стартъп акселератори, които трябва да стартират скоро, както и Фондът за технологичен трансфер, който цели да въведе в практиката технологични решения от университетите и фирмите с развойна дейност в областта на биотехнологиите, нанотехнологиите и други перспективни сектори. Фондът ще инвестира поне 30 млн. евро под формата на дялови инвестиции. Подборът на фонд мениджъри се очаква да започне през есента и през първата половина на 2019 г. инструментът да е налице, каза Георгиева.
Градска средаДруг инструмент на Фонда на фондовете може да помогне за развитието на самия град. Малко над 350 млн. лв. са предвидени да бъдат предоставени като инвестиционни заеми за развитие на градската среда, енергийната ефективност и проекти в областта на туризма и културното наследство, посочи Георгиева. В момента тече процедура за подбор на фонд мениджъри на Фонда за градско развитие, а самите средства трябва да са на разположение за проекти до края на годината.
Към тях ще бъдат добавени минимум 30% частно съфинансиране от финансовите посредници, а заемите, които ще бъдат предоставяни, ще са до 20 млн. лв., добави тя. Със средствата ще се финансират проекти за развитие на канализация, градска мобилност и индустриални зони, енергийна ефективност на сгради, както и регионални проекти, инициирани от няколко общини, за дейности около културни обекти, които предлагат услуги на туристите и имат възвращаемост. Последният елемент е насочен и към частния сектор, уточни Георгиева.
Новите туристиВарна я чака и промяна в туристическата индустрия с навлизането на нискобюджетните полети, каза Улрих Хеппе, главен изпълнителен директор на "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", която е концесионер на летище Варна. Повече хора идват сами, не на пакетен туризъм, наемат си квартири през airbnb. През 2016 г. летището е отчело 22% ръст на входящите полети, с нови 16.6% са се увеличили те през миналата година, съобщава "Капитал".
Ръстът ще продължи и тази година, като очакваме 15% увеличение, каза Хеппе. По думите му основният двигател на този растеж са нискобюджетните компании, като до Варна вече летят всичките седем, а полетите им тази година ще нараснат с 50%. За първи път трафикът ще надвиши 2 млн. души, добави той.
Индустриален гръбнакОбразованието, IT секторът и туризмът предлагат големи възможности за растеж на Варна, но не трябва да забравяме, че регионът има много силен индустриален гръбнак, каза изпълнителният директор на "Девня цимент" Аксел Конрадс. Със заводите си "Агрополихим", "Солвей Соди" и "Девня цимент" Девня е практически вторият икономически център на Варна. Всички тези предприятия обаче зависят изцяло от инфраструктурата, а там има възможности за подобрения, включително изграждането на магистрала, която да свързва Варна със София, припомни Конрадс.
Макар че Варна има голям човешки потенциал и капитал, градът не разполага с достатъчно територия за развитие на индустриални и логистични паркове, а инвеститорски интерес има, уточни Портних.
"Затова успяхме да обединим усилията си със съседните общини около Варненското езеро – Аксаково, Девня и Белослав, за да използваме и надградим съществуващата инфраструктура по периферията – пристанищата Варна-Изток и Варна-Запад, частните пристанища, пътна и жп инфраструктура, летище и т.н."
Според кмета на Девня Свилен Шитов подобни индустриални зони ще привлекат нови инвеститори в производства и ще подобрят цялостно облика и възможностите на Варненска област. Той посочи, че по-добра свързаност на двата града ще помогне за много неща, включително обмен на туристи.
Паралелно с това община Варна работи и с Национална компания "Индустриални зони" по изграждането на нова икономическа зона на входа на Варненското езеро - "Островът". Инвестиционния интерес е голям и в момента водим разговори с редица големи компании за изграждане на индустриални зони и логистични паркове, добави Портних, но отказа да уточни имена.
Зелена ВарнаВарна се развива позитивно, но има много по-голям потенциал, който може да се използва, посочи Юри Катанов, член на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради в България. Той посъветва местната власт да помисли какво търсят младите хора, за да ги задържи в града, и уточни: "Младите се интересуват от модерни неща - от чист въздух, чиста природа, интересуват се от зелен транспорт, от възможността да пътуват със самолети до цял свят, от грижа за децата и здравеопазване". Според него, ако ги има тези неща в града, бизнесът ще получи това, което иска – позитивни хора с амбиции, които искат да творят нови неща.
По време на дискусията стана дума и за новия проект за възраждане на един варненски квартал със стари сгради - "Таляна". Идеята е по подобие на пловдивския "Капан" и е подпомогната от частни компании, както и в сътрудничество с общината. Засега обаче тя няма да бъде затворена за движение на автомобили, както стана ясно, и целият проект е на много ранен етап.
Един от фокусите на общината е зеленият транспорт, стана ясно по време на дискусията. През тази и следващата година предстои въвеждането на две сини зони в центъра на града, където паркирането за електромобили ще е безплатно и където ще бъдат изградени 22 зарядни станции. Общината е подготвила и проект за изграждане на система за електрически велосипеди. Предстои и изграждането на два буферни паркинга, каза директорът на "Общински паркинги и синя зона" Младен Иванов.
Въвеждането на синя зона е отлично решение, но то няма да реши фундаменталния проблем с липсата на място за паркиране при растящ град, посочи Конрадс. По думите му най-добият начин да се намали индивидуалният трафик е добре организираният обществен транспорт. Предстои въвеждането на нова транспортна схема, защото в момента има линии, които почти напълно се припокриват, увери Младенов.
Когато говорим за инфраструктура, всички най-напред мислим като участници. Човешкото преживяване има най-голямо значение, посочи изпълнителният директор на Сосиете женерал Експресбанк Елена Бакалова. Според нея общината трябва "да стъпи в обувките" на тези, които ще бъдат потребители, и да оцени през техния поглед своите планове и проекти, както и сроковете, в които те ще бъдат изпълнени. Варна вече става по-интересна за бизнес и живеене и ако потенциалът й бъде усвоен, ще имаме много добра социална и икономическа среда, добави Бакалова.
По думите на Конрадс пък градът има възможност да стане изгряващата звезда на България.
Източник:
в.Капитал