© Varna24.bg

По-малкият Осман е регистриран в Детска педагогическа стая през 2015 г. На следващата година със съдебно решение е настанен в интерната "Христо Ботев" в силистренското село Варненци.

Жестокото престъпление беше използвано от Национална мрежа за децата да поискат за поред път закриване на интернатите в страната заради нечовешките условия тях. Според организацията "последното нещо, до което животът в такива детски затвори би могло да доведе, е превъзпитание и предотвратяване на рецидива", а "настаняването на едно от децата в интернат сякаш поставя финална присъда за съдбата, която очаква малолетните "клиенти" на системата през остатъка от живота им. Получили са наказание, резултатът от което бе поет от 77-годишната жертва на зверството и от самите извършители с цената на остатъка от собствените им белязани животи".

Дарик потърси директора на интерната във Варненци Ангел Ройбов, който разказа, че единственото провинение на Осман при тях е изяждането на десерта на друго момче.

"Тук не обучаваме децата да убиват хора", заявява Ройбов. Но добавя, че всяко едно от децата в интерната е способно да извърши същото престъпление като Осман.

-Г-н Ройбов, кога Осман беше настанен в интерната в село Варненци и колко време прекара там?

-Беше настанен за учебната 2016/2017 г. със съдебно решение. На 15 юни 2017 г. му изтече престоят.

-Каква беше причината да попадне при вас?

Кражби, предимно кражби.

-Колко кражби? Предполагам, че от една кражба не може да попадне в интернат.

-Не. Тази легенда, дето се носи за една вафличка или една кифличка, няма такива неща. С децата работя психолози, социални педагози, служби извън интернатите. И след като всички методи са безпомощни, за да спрат деянията, съдът преценява, че това дете вече се налага да бъде настанено в институция като нашата. Настаняването става само и единствено със съдебно решение - както при Осман, така и при всички момчета при нас. След като съдията Х е преценил, че Осман трябва да бъде настанен при нас, значи Осман не е бил обикновено бяло зайче с червени очички, което кротичко си е седяло, но съдията е решил за това дете - дайте да го пратим в интернат.

-Какво беше поведението му при вас?

-При нас по принцип цялата група си върви много добре. Децата спортуват, играят, работят и учат колкото могат, защото те идват с огромни личностни и социални дефицити. И ако някой смята, че човек може да бъде променен за месеци, значи говорим несериозни неща.

-Т. е. поведението му е било добро - нямало е сбивания, бягства?

-Нямаше такива прояви, защото при нас има правила, които момчетата спазват. Единственото провинение на Осман беше, че веднъж изяде десерта на друго момче. Колкото и несериозно да звучи - това е.

-Докато беше при вас, някой идвал ли му е на свиждане?

-Ако е имало, било е не повече от веднъж.

-Когато разбрахте, че Осман е задържан за убийство, това беше ли изненада за вас? Или си казахте - Осман е способен да извърши подобно нещо.

-Аз задавам въпроса по друг начин. След като има толкова много хора, които са загрижени за децата и твърдят колко е страшно в интернатите - когато той е извън лошото място интернат, къде са всички тези неправителствени организации, защо не работят с него, защото той извършва такива неща. Ето, той е на свобода - къде са всички, които много ги обичат и искат да работят за тях. Някъде са в София или си стоят по кабинетите. Нека някой да се изправи и да каже - аз направих за Осман това, за да не извърши той това. Защото ние една година сме правили точно това. И при условие, че той няма провинения, значи все пак сме успели. Такава институция трябва да има и ще има. Интернат звучи гадно - добре, нека да я кръстят цветарник или оранжерия. Институции за такива деца ще има, разбирате ли. Това с приемните родители е бла-бла. Проверете случаите - приемните родители изкарват до 3 месеца и се разделят.

-Според съдебно-медицинската експертиза Осман е склонен към агресия и жестокост. Съгласен ли сте със заключението?

-Всички деца са настанени тук от съда. Съдията е прегледал купища документи и доказателства, че този човек е извършил противообществени прояви. Агресията им е заложена заради социалния статус и начина им на живот досега. Нека никой да не търси под вола теле, защото няма. Осман е настанен при нас, например, на 14 години - няма как аз, видите ли, да му възпитам агресия. При нас ги учим на колектив, на спорт, на труд, на неща, които изграждат човека, а не го провалят.

-Другите деца, които са познавали Осман, как коментират случилото се?

Какво да коментират, на практика всеки от тях е способен да направи такова нещо. Когато са в интерната те спазват и следват някакви правила - значи е възможно. Но навън никой не работи с тях. Това говорене по медиите "колко обичаме децата" - няма такова нещо. Обичането включва действие, а не само дрънкане по медиите. Да заповядат, да вземат по едно-две дечица и всички ще заживеем весело и щастливо. След една седмица обаче ще ми звъннат - ела да си ги вземеш обратно, защото нещо не можем да се справим. Тук сме, да дойдат, аз ще им отделя един кабинет - да се хванат и да работят с децата. Аз съм съгласен един месец да работя без заплата, да дойде още някой от тези организации и да работим заедно.

-Според тези организации условията в интернатите са нечовешки.

-Какво означава нечовешки. 99 % от тези организации не знаят къде се намират интернатите. Те искат да изкарат нас страшните, но страшно ще бъде, когато нас ни няма. Повярвайте, няма опашки от желаещи да работят в интернатите, защото работата с тези деца е много трудна. Тези деца са с дефицити, проследете назад в семействата им. Хубаво, нека да закрият интернатите, но каква е алтернативата. Каква алтернатива предлагат за Осман? Как работиха с Осман, кой работеше с него, защото той не извършваше такива неща, когато се работеше с него една година. Ето какво се случва на свобода - Къде са НПО-тата, къде са всички закрилници и защитници, които много обичат децата веднъж в годината на Коледа.

-Колко деца са настанени при вас?

-27 са тази година.

-За какво най-често попадат?

-В 99 % от случаите за кражби. Средата, в която растат и се "възпитават" тези деца - там са заложени тези дефицити, а не в интерната.

-Какъв е най-често срещаният семеен и социален профил на децата?

-Или без родители, или родители, които поощряват кражбите, тъй като цялото семейство се облагодетелства от тях. Или пък абсолютно незаинтересовани родители.

-Като гледам снимките на сайта ви, повечето децат са циганчета.

-Да.

-Тези, които минат през вашия интернат, какво се случва после с тях - поправят ли се, или продължават към затворите?

-Никой не може да се поправи сам. Те идват с дефицити, които не могат да бъдат изгладени. Успяваме да коригираме някои неща, но това е човек, а не тесто или пластилин, за да го оформиш както искаш. Всеки човек е различна планета и е изключително трудно да го промениш, защото той е живял 13 или 15 години с това поведение и тези навици. Извън интерната алтернативата е същата. Това е проблемът - не се работи преди и след интерната. Всички обаче търсят проблема в интернатите, защото ние сме затворена система - видите ли, колко е нечовешко там. А какво му е човешкото навън, след като той извършва убийство. Някой провери ли средата на Осман преди и след интерната? Някой работи ли със средата на Осман, за да може евентуално родителите му да работят с него след напускането му на интерната. Нищо страшно няма в интерната, там има страхотни деца. Миналата година имахме момче, което стана четвърто на "България търси талант". Шест години сме областни шампиони по тенис на маса. Успехи и шампиони не се създават с насилие, казвам го съвсем отговорно като спортен специалист с дългогодишна практика. Всички, които не са наясно, трябва да спрат да говорят глупости. Като са толкова загрижени, кой очакваше Осман, когато излезе, и му подаде ръка.

-След като децата излязат от интерната, остава ли някакъв ефект от възпитанието, което получават вътре?

-Има момчета, които са успели на направят страхотни неща, но сам човек на тази възраст много трудно може да оцелее. Той трябва да се върне пак към старите си начини, защото други няма. Няма кой да му подаде ръка и това е проблемът, а ние го търсим там, където го няма, и той затова не се решава.

-Разполагат ли децата с пари?

-Не. Само на тези, които са от домове, им се полагат по 30 лева.

-Това карали ги да търсят по някакъв начин средства?

-Естествено. Дори да имат по 30 лева на месец - пак ще ги търсят. Това е изграден характер, който не може да се промени за 2 дни или 3 месеца. Ако някой може, да дойде и да ме научи, а аз ще седна и ще си записвам. Ако попитате децата, дали са чували за Национална мрежа на децата, ще се изсмеят или няма да ви разберат. Децата имат нужда от някой като тях, който говори техния език, но не майчиния, а езика, на който могат да кажат "тъжно ми е", "весело ми е". Ако някой иска да съдейства, е добре дошъл по всяко време на денонощието. Но никой не идва да помогне, за да свършим нещо. Всеки иска да напише нещо и да пусне гръмка новина - видиш ли сега, колко страшно нещо се е случва с Осман. Ами, няма - тук не ги обучаваме да убиват хора.