© Varna24.bg | | Така както е тръгнало, Варна ще се размине със заветната мечта да стане културна столица на Европа. Последните новини в тази посока дойдоха тези дни от София, която също е сред претендентите. "2019-а е годината, в която ще бъде определен един български и един италиански град. От наша страна това може да бъде Варна или Пловдив например, но доколкото усещам настроенията, ще бъде София", заяви за столичен сайт заместник-кметът по култура Христо Ангеличин. По неговите думи изработването на програма възлиза на 6-7 милиона евро.Както е тръгнало, ако общината не се размърда, мераците ни ще бъдат здравата порязани. Това, да обявяваш всяка изложба в града, издадена книга, всяко кихане на културно място за заявка за кандидатура, няма да свърши работа. Необходими са здрава стратегия и пари, ако може повечко. Основното обаче е инфраструктурата и дали наличната би могла да посрещне потока от артисти и хилядите туристи, които си умират да посещават градовете, обявени за културни столици. И тук Варна издиша здравата. Ние не само че нямаме концертна зала, опера и още куп неща, ами и виждане как да се реши проблемът. Да не говорим, че може и без театър да останем... Като се вземе предвид и становището на самия министър на културата Вежди Рашидов, че извън столицата така или иначе нищо свястно не се случва, Варна ще срещне сериозен отпор по пътя към престижната цел. Страхувам се, че опитите да се естетизира градската среда, ситуирайки по ларгото скулптури като цар Калоян и Дочка, няма да спомогнат за утвърждаването на кандидатурата ни.
2 години ни делят от номинацията
Ежегодно Съветът на Европа избира две културни столици. Те се препоръчват от комисията. Тя от своя страна преди това е изслушала становището на Европейския парламент и на жури, съставено от седем видни културтрегери. Градовете трябва да отговарят на определени критерии. Важно условие е техните програми да насърчават участието на живеещите в тях и в околните места. Необходимо е и проявите да допринасят за дългосрочния културен живот и социалното развитие на града. Освен това трябва да подчертават и популяризират разнообразието на Европа.
Правилата за избор на европейска столица, които влязоха в сила от 2007 г., изискват определената държава членка да започне подготовка поне 6 г. преди събитието. В списъка на желаещите, освен Варна и София, са още Пловдив, Велико Търново и Бургас. Последната дума обаче е на МК, което ще разгледа предложенията и ще отсее две. Те ще бъдат представени пред назначено от евроинституциите жури. Това ще стане през 2013-а. Окончателният избор на културната столица се прави не по-късно от четири години преди събитието, от Съвета на ЕС по препоръка на журито.
Дора Дончева, галерист Афишът прелива от отчайваща халтура с редки революцийки
Когато ме поканиха да напиша коментар, бях решила да наточа острието и да споделя всичко, което ме дразни през последните години, но нали все пак думата "култура" на древния латински означава обработка на почвата... и няма смисъл да обработваш и да хленчиш. Ние сме труженици на полето. Копаем, ринем сплъстените буци пръст и камъни, садим семена, плевим, торим и чакаме жътвата да нахраним гладните. Обработваме полето на колективната памет, на идеологическата инерция, строим мостове на творчество и естетика... Работим с това, което имаме като фактически материал и база данни. Но реално, има ли в нашия пренаселен градец културен живот? Имаме ли културен процес в динамично общество с образована публика? Елитарната култура срещу хляба и зрелищата? Хамлетови въпроси... Масово се смята, че професиите в сферата на културата са несериозни и с мизерно заплащане. Прагматично погледнато, нима има социална справедливост и обществено уважение към учителя, музейния работник, журналиста, критика и т.н. пробудени, но изтощени от бита копачи, сеячи и т.н. труженици на полето. Малкото на брой статистики в културната сфера дават тревожни резултати за потреблението. Инфраструктурата плаче за помощ. Професионалните гилдии се раздират от дребнави дрязги. Афишът прелива от отчайваща халтура с редки революцийки. Защо едно малко градче в Южен Тирол, Мерано, с популация като в Дългопол може да има перфектна културна инфраструктура, доказан авторитет на център в периферията и динамичен стойностен културен живот, а Варна, морската перла, най-добрият град за живеене - не. Факт е, че градската управа там води преговори за закупуването на монументална скулптура на Тони Краг (1). Ние тука се чудим дали Дочка на Веско е законна...И не само там, малки и нечувани за българина селища от Европа имат културни стратегии. Реагират адекватно на съвремието, живеят пълноценно, духовно. Странно се чувствам, виждайки километричните опашки през европейските изложбени зали, пълните с родители и деца галерии и музеи в почивните дни. Какво кара тези хора да си губят времето и парите за това? Преди си мислех, че трябват личности като възрожденци, да будят, да водят, осъзнати в мисията си. Но не е време за религиозна екзалтации, в този смисъл това не върши работа, по-скоро ни трябват професионалисти, доказани, утвърдени, които знаят как да управляват успешно културното предприятие, защото имаме едно поле, копнато тук-там, с много плевел и камънак, щото го нема шефа на АПК-то (2) да каже кой къде да копай и сей. Това на шега, но сериозно погледнато, институциите в културата животоспасяващо се нуждаят от културно грамотни мениджъри, училищните и университетските програми от адаптация към 21-ви век и естетиката му, музеите - от образователни програми за деца и ученици, афишът - от селекция, и т.н., и т.н. Дела, които трябва да са част от една централна културна програма, адекватна на времето и мястото, в които съществуваме. Така може би след няколко петилетки или десетилетки километричните опашки през ГХГ или пред новата концертна зала, и новия Музей за съвременно изкуство ще бъдат обичайна гледка за варненци. Не е утопия, нали?
(1) Тони Краг (Tony Cragg) - световноизвестен скулптор, роден през 1949 г. в Ливърпул. (2)АПК - Аграрно-промишлен комплекс, отраслово обединение в селското стопанство по време на социализма.
Панко Анчев, съветник Не знам как ще наваксаме
За 3-те години, през които Румен Серафимов беше шеф на дирекцията, по този въпрос не беше направено почти нищо или поне не в правилната посока, коментира бившият председател на ресорната комисия към местния парламент Панко Анчев. Според него това, върху което е трябвало да се работи през цялото това време за утвърждаването на Варна като културна столица, е разширяване на контактите с международни институти и национални структури. "Изложби, фестивали, концерти, биеналета... това не са необходимите условия за приемането на кандидатурата", смята съветникът. "Това, че още не сме направили заявка, се дължи на безхаберието на Серафимов. Той подвеждаше, дори лъжеше кмета, че това, което прави, е в полза на кандидатурата. Закъсняваме. Не знам как ще наваксаме", категоричен е Анчев. Той допълни, че е чул, че кметът е предприел действия в тази посока и се надява, че ще успеем да наваксаме пропуснатото време. "Не ми се коментира какво се случваше", каза в заключение Анчев.
Източник: в. "Народно дело" |