©

Не харесвах спечелилия конкурса проект за Главни пешеходни зони Варна заради плакатния подход на авторите. Афишираните тематични кръгове (псевдоплощади), разкъсващи червения фестивален килим, наситени с вградени информационни знаци и QR кодове, претенциозните пластики и парков дизайн са графични ефекти с прилепени послания, нямащи особено значение за очаквания реален резултат.


Какво очаквах от спечелилия проект:
• Да преосмисли и направи адекватни на настоящето главните градски пространства - площад, прилежащи скверове и централна пешеходна улица;
• Да предложи решение за комуникационно и инфраструктурно обслужване на територията;
• Да привърже апендикса на "Дупката" и подходите към термите и другите значими обекти на територията на Централна градска част в единна система за комуникационно и информационно обслужване на гражданите и гостите на Варна;
• Да избере мащабни за средата настилки и да ги подреди в красив и удобен за експлоатация начин.
Продължилата заради многократните демонтирания реализация на първия етап от проекта, за щастие заема един сравнително къс прав участък от трасето на бул."Княз Борис І" и все още не е нанесла непоправими вреди на Варненската пешеходна зона.


Какво не харесвам в реализацията:
• Калдъръмения подход - профилите на улицата и размера на плочите;
• Ръждивата патина стояща екстравагантно в една устроена и лъскава западноевропейска среда е неуместно, защото подсилва впечатлението за нашата изоставена саморазрушаваща се материална среда;
• Протяжното изпълнение, като че ли тези работници и техните началници за пръв път редят плочи (а може и така да е) и резултата от това - лошото качество на подреждане.

Ясно ми е, че рестарт е невъзможен. Ясно ми е, че трудно ще се намерят пари да се довърши проекта дори и с това темпо и качество на изпълнение.

Ако аз вземах решенията какво бих направил:

1. Бих ревизирал проекта. Бих поискал при запазване на изграденото алтернативни варианти за продължение на пешеходната алея до х-л "Черно море" (могат да се включат като подгласници и другите участници в конкурса). Този участък трябва да се разглежда заедно с "дупката" и връзката с ул."Преслав" и "Сан Стефано".

2. Бих обособил като отделни задачи:
• Решението на площад "Независимост" и сквера между двата театъра. Смея да твърдя че предложението за площада в спечелилият проект е наивно и непрофесионално без никакъв намек за овладяване на пространството.
• Решението на кръстовището на "Княз Борис" и бул."Сливница" заедно с градинката на "Севастопол" и пешеходната алея до входа на Морска градина.

3. Бих привлякъл в решаването на проблема по-голяма част от местната архитектурна колегия, много добре представена на огранизирания конкурс чрез поредица от обсъждания, чрез възлагане на контра варианти и на отделни детайли от общия голям проект. Ако спечелилият колектив имаше тези правомощия може би и сам щеше да предложи подобно решение.

4. Поне за центъра на Варна си заслужава да се промени ПРАКТИКАТА за избор на изпълнител на одобрените проекти. Бих събрал шепата фирми с опит в ниското строителство и бих разпределил видовете работи между всички. Всеки да свърши това в което е най-добър. Изобщо не е трудно, господин Кмете, да го реализирате. Поне това си струва да се направи за Варна.

Накрая искам да припомня един от основните закони в природата - единство между форма и съдържание. В много случаи ни се иска да присвоим форма, свойствена за чужд мечтан от нас опит, на съдържание, изоставащо с десетилетия. Тогава се получава комичен резултат. Време е да го осъзнаем.

Пешеходната зона на Варна - очакване в аванс

Доц. д-р арх. Станчо Веков

Макар и закъсняла, дискусията около реализираната отсечка от централната пешеходна зона на Варна има смисъл, дори и само като проява на гражданска чувствителност към проекти със значителна социална значимост за града и опит да се повлияе позитивно на крайния резултат.

Въпреки големите обещания на първопремираният проект, ефектът от изпълнения първи участък - трасето на бул. Княз Борис I", от ул. Драгоман" до кръстовището с улиците "Воден" и " Колони", е повече от скромен. Причината е както в сложността на задачата и липсата на опит на предимно младите участници в екипа, така и в лошата техническа реализация на строителната фирма, спечелила конкурса за изпълнител.

Все пак следва да се отбележи едно качество на реализацията - използването на съществуващата ВК инфраструктура за отводняване на участъка, което запазва напречното сечение на трасето, но с премахнати прагове на тротоарите. Това осигурява добро отводняване, води до поевтиняване на проектното решение и е в унисон със съвременните тенденции за ре- и еко-дизайн. Опитът да се вградят и демонтираните едроформатни плочи с врачански камък от проекта на арх. Варужан Маноян е похвален, ако беше използван адекватно за постигане на по-богата декоративна настилка, с мозаечна структура и фактура.

Неволно сравнявам обаче така обновената част на варненската пешеходна зона с пешеходните зони в Пловдив и Бургас, също в резултат на конкурси.

И двете са със собствен характер, специфична атмосфера и оригинален дизайн, изведен до детайл. При това са използвани не скъпи материали, предимно бетонови настилки, различен формат и дискретен колорит, с които се изгражда ненатрапчива декоративна композиция, единна за цялата зона и обвързана с контекста на богатата историческа архитектурна среда.

Каква е равносметката от варненската зона:

- Надлъжният композиционен растер (червен килим) само усилва усещането за бившата улица с тротоари и асфалтно платно помежду им;
- Скъпите настилки - павета гранит и клинкер (различна якост и устойчивост), с дребен формат не могат да компенсират липсата на водещ мащабен растер, който да ритмизира пешеходното трасе;
- Колоритната гама от червен клинкер и червено-кафява имитация на корозирала стомана за градския дизайн не се асоциира с традиционния морски характер на града и не е съобразена с горещия климат;
- Градският дизайн е безличен, разностилен и дребномащабен;
- Скалните фрагменти са чужди на локалния варненски пейзаж;
- Сигнирането на античното трасе на Одесос е провалено от шлайфаната венецианска мозайка, макар и опит за рециклиране на каменните плочи от предишната настилка;
- Отсъстват елементи на антична и модерна пластика.

И тъй като реализираната отсечка е незначителна част от цялата пешеходна зона, има шансове двата по-сложни участъка - пл. " Независимост" и този до бул. " Сливница" да избегнат слабостите на пилотния фрагмент, ако авторите отчетат мненията и препоръките както на специалистите, така и на гражданите, инициирани от Варна Дизайн Форум.

В заключение, бих си позволил да отправя своите пожелания към екипа, в следните посоки:

1. Отчитане на морската идентичност на Варна;
2. Извеждане на традиционната колоритна гама от синьо/зелено/бяло, асоциираща с морето, като тема на зоната;
3. Акцентиране върху уникалното археологическо наследство на зоната (античния Одесос, средновековна Варна), сецесионовата и модерна архитектура;
4. Изява на архитектурния контекст и мащаб на прилежащата застройка;
5. Насищане с модерен дизайн и синтез с пластичните изкуства;
6. Адекватен светлинен и рекламен дизайн.

И още нещо, съвременното разбиране за публичните градски пространства, каквата е и пешеходната зона, предполагат отворена система за свободно движение и алтернативно ползване на средата, интерактивна и провокираща с
елементи на интегриран дизай зелена архитектура, пластични изкуства, иновативни визуални инсталации, пърформанс и др.

Ще ми се да вярвам, че амбициозният авторски екип, въпреки своята скромна практика, ще успее да доведе до по-успешен край тази толкова сложна и отговорна, но и благодарна за всеки архитект задача, в интерес на варненци и гостите на морската ни столица.