Много са люти, внимавайте!
Такива предупреждения си отправят летовниците по Черноморието дни след Преображение. През август теченията се обръщат и пренасят от дълбокото към брега хиляди медузи. От няколко години традиционната за нашето море почти безобидна красавица си има за компания две братовчедки с много по-агресивен токсин. Вероятно първите гости са пристигнали с кораби през Босфора от Мраморно и Средиземно море. А заради затоплянето на морската вода са намерили гостоприемна среда в Черно море.
Хората в крайбрежните градове знаят как да ги избягват, но почиващите редовно стават жертва на опарването им. Курорти в Гърция, Турция, Франция и Италия предупреждават за нашествия в средиземноморските крайбрежни води. Спасителите по нашите плажове също съветват непосветените да избягват контакт с иначе красивите създания.
У нас няма видове, които са смъртоносни за човека, но е добре медузите да се избягват, токсините им дразнят силно кожата и са много агресивни, ако попаднат в зоната на очите
или устата, предупреди доц. Петко Маринов, зам.-началник на токсикологията на Военноморската болница във Варна. Заради сравнително слабата токсичност на нашите медузи рядко се стига до болница, но кабинетите често посрещат опарени плувци и дори пострадали от пипалата им на пясъка. Основното правило е да се избягват райони, побелели от мешестите, и желеобразните "камбани" да не се пипат, даже да са изхвърлени на пясъка.
Най-честата грешка е опитът да се отмива с вода отровата от кожата. Тя може да освободи повече токсини в тялото. За неутрализирането и помагат слабите киселини като оцет или лимонов сок, обясни за "24 часа" токсикологът. Друг начин да си помогне човек с подръчни средства е с пластика - банкова карта, фонокарта и т.н., да се отстранят чрез изстъргване с умерен натиск полепналите отровни власинки.
Американските лекари препоръчват и душ или измиване с гореща вода на мястото на парещата "целувка". Или третиране със спирт, разреден амоняк или разтвор на сода за хляб. Не са потвърдени научно съветите, разменяни между хората, отровата да се неутрализира с прясна урина, обясни доц. Маринов.
Всяко пипало на медузата е покрито с хиляди клетки, съдържащи токсин. При допир с друг обект налягането в тях се увеличава и те изстрелват власинките с отровата подобно на дартс. Секретът е невротоксин, с който природата ги е снабдила като средство да парализират плячката си. Въпреки че всички медузи са в състояние да убият малки водни животни, "ужилването" им обикновено не е фатално за хората.
Ако човек не е алергичен и става дума за малко на брой опарвания върху неголяма площ от кожата, всичко приключва за няколко дни. Оплакванията се парене, болка, треска, обриви, сърбеж, зачервяване и лек оток върху поразеното място.
Много по-болезнена е срещата с големите видове медузи, типични за крайбрежията на Средиземно море. Изпусканата от пипалата им отровна слуз може да доведе дори до парализа и удавяне. Като правило колкото по-голямо е пихтиестото същество, толкова по-силни са токсините му. Когато настъпи пикът на цъфтежа на силноотровните мекотели, се закриват цели плажове.
Очаква се това лято да има големи пасажи. Причините за пиковете не са докрай изяснени, но учените смятат, че все по-масираният риболов и затоплянето на морската вода има решаващо значение за неконтролируемото размножаване на медузите. Експерти на ФАО предупредиха преди дни, че ако тази тенденция продължи, може да изместят рибата в световния океан и да предизвикат глобална катастрофа. Чуха се дори съвети да се научим да ги ядем, както китайците и японците правят от векове, и да ги използваме по-активно във фармацията и козметиката.
Медузите са хиляди видове и красотата им ги превръща в завладяваща атракция в аквапарковете. Но не и когато се струпват на гигантски пасажи в Мексиканския залив, в Северно и Балтийско море. Цяла напаст в няколко поредни години са и в Каспийско море. Наскоро атомна електроцентрала в Шотландия трябваше да затвори, след като заради нашествието им плътна маса от няколко тона "желе" блокира системата за приток на вода. За охладителни басейни на централи, превърнали се в "супа" от медузи, неотдавна съобщи и Япония.
Освен за Страната на изгряващото слънце и за Европа нашествията са проблем и за Австралия, още повече че край бреговете и живеят едни от най-токсичните медузи. Според еколози за бума е отговорно ескалиращото натоварване на водите с органични замърсители. Когато заради усилен цъфтеж крайбрежията заприличват на пача, милионите медузи късат рибарските мрежи и стават проблем и за поминъка. Но за туристите основната заплаха е от фатални опарвания. Представители на вида са сред най-смъртоносните същества на планетата. Всяка година в новините влизат съобщения за хора, починали по австралийските крайбрежия след попадане в капана на морските оси - малки, но най-токсични сред медузите. Отровата им в рамките на 5-10 минути парализира мускулите на гръдния кош и спира дишането и кръвообращението.
У нас няма такъв риск. Малко са и опасните видове риби, но дори и от тях пострадалите обикновено не са летовници, а неопитни рибари или практикуващи подводни спортове.
Отровният морски дракон обитава сравнително плитки води, но с дълбочина над човешки ръст и няма опасност рибата да бъде настъпена, успокоява доц. Маринов. В отделението той и колегите му на сезон лекуват между 20 и 30 пострадали от отровата на грозната риба. Най-често убождането става при опит на пишман рибари да откачат морския дракон от куката. Лекарите съветват при такъв инцидент бързо да се търси лекар. Като първа помощ може да се направи стягаща превръзка над убождането. До лекар се стига и след настъпване на морска котка - дънна риба с отровен шип, на която, макар и рядк, човек може да налети в дълбокото. Както и заради инцидент със скорпида (скорпид). Убождането е болезнено, а раната зараства трудно.
Източник: в. "24 часа"