Статистика: 1/3 от сметта във Варна е храна | ||||||
| ||||||
Статистиката отчита, че колкото по-голям е градът, толкова по-голямо е съотношението на хранителните отпадъците в кофите за смет. И ако в София, Пловдив и Варна почти 1/3 от сметта е храна, то в градове с население до 25 000 души, като Айтос и Севлиево, неизядената манджа представлява 10% от боклука в кофата. В селата и градове като Малко Търново, в който според данни от преброяването през 2011 г. живеят 2447 души, храната в кошовете е едва 4,8 на сто. В тези населени места с население под 3000 жители половината от боклука е пепел от твърди въглища и строителни отпадъци. Причината е, че хората се отопляват предимно с твърдо гориво, което изхвърлят в кофите. Това съдържание на контейнерите обаче ощетява фирмите за разделно събиране, които трябва да рециклират половината от пуснатите на пазара опаковки. "Изтеглихме дейността си от смолянския регион, защото в контейнерите имаше или сгурия, или тревни отпадъци", обясни пред "Монитор" управителят на "Екопак" Тодор Бургуджиев. В случай че останат и продължат да работят в тези губещи райони, организациите за оползотворяване ще бъдат принудени да купуват смет, за да си изпълнят целите. В същото време по данни на "Евростат" България е рекордьор по генериране на отпадъци в целия ЕС. През 2010 г. един човек у нас е произвеждал 22,2 тона смет, докато в съседна Румъния количеството достига до 10 тона. В Швеция, която е 4 пъти по-голяма от България, един човек произвежда почти 2 пъти по-малко отпадъци в сравнение с българина. Най-малко боклуци правят в Литва - 669 кг смет на глава от населението. Според статистиката голямото количество отпадъци в България, Финландия, Естония, Швеция и Румъния се дължи главно на дейността на миньорите, които оставят след себе си големи количества пръст, и на строителните дейности. Данните на Националния статистически институт показват, че през 2010 г. един българин е произвеждал 410 кг битов отпадък. Година по-рано количеството на калпак е намаляло с 30 кг и е достигнало 380 кг на човек. В същото време едва 8 на сто от боклука у нас през 2010 г. е бил рециклиран. Според европейска директива до 2016 г. трябва да се преработва една четвърт от сметта. До 2018 г. 40% от отпадъците трябва да се рециклират, а до 2020 г. половината от битовия боклук и 70 на сто от строителните отпадъци трябва да се оползотворява и използва повторно. |
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове? | ||
Много добре (506) | 15% | |
Добре, но можеше и по-добре (465) | 14% | |
Не се справи (646) | 19% | |
Пълна трагедия (1796) | 53% |
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg