Участниците в уъркшопа по устойчива архитектура представиха своите проектни предложения за устойчиви фасади на панелните жилища във Варна. Темите на Шестия уъркшоп "Устойчивата архитектура - една възможна архитектура", организиран от катедра "Строителство на сгради и съоръжения" бяха свързани с мултифункционалната биоклиматична архитектура и устойчивите панелни жилища в съвременната архитектурна среда.
Под ръководството на проф. арх. Масуд Есмаилу студентите направиха оглед на място и изработиха проектни предложения за фасадата на бл. 51 във варненския район "Младост".
Съвместно с колегите си от катедра "Психология", те търсиха допирни точки между архитектурата и психологията. На терен психолозите направиха специализирани анкети с част от живеещите в панелния блок. Техният поглед беше изключително полезен за архитекти и инженери при общуването, както в самите екипи, така и с хората на мястото на огледа.
Историята на 85-годишната баба Пенка затрогна аудиторията и даде картината на реалностите на живота в панелните жилища и недоимъка, в който живеят част от техните обитатели. Тя живее в блока от неговото построяване и е сред многото пенсионери, които съществуват с 200 лв. пенсия. Дали иска да живее на едно по приветливо място? Със сигурност, но й е трудно да си представи как може да се случи това.
Блок 51 е построен през 80-те години на миналия век. Неговите проблеми са като тези на повечето панелки, не само във Варна, но и в страната.
"Характерен индивидуализъм" - деликатно нарече проф. Есмаилу, разностилието на терасите на блока и кръпките върху фасадата направени от всеки с подръчни материали.
Въпреки оскъдната информация, екипът е успял да разработи идеен проект, който дава едно от възможните решения за справяне с проблемите.
Италианският архитект и екипът от студенти на Варненския свободен университет, разработили проекта, се надяват големите строителни компании да проявят интерес и да предложат възможно най-добрите и евтини решения за реализация. Заради хората като баба Пенка нямаме право да предлагаме скъпи решения, категорични са те.
Проектът съдържа възможности за изграждане на соларни комини, които са решение за добрата вентилация и справянето с лошата миризма и влагата в общите пространства на панелния блок.
Южната фасада е развита като многоцветна стена, която е част от топлоизолацията на блока и ще подобри енергийната му ефективност. Според студентите и техният преподавател едно от най-подходящите решения за изработването й е поливинилхлоридът (ПВЦ). Плоскостите от П
ВЦ са леки и лесни за обработка и затова са предпочитан материал. Те са устойчиви на вода, киселини, основи и външни влияния.
Трудно запалими са и имат ниска звуко и термопроводимост. Цветовете са подбрани, така, че да отговарят на индивидуалните потребности на хората от "различност", обясни проф. Масуд Есмаилу.
Организаторите и участниците се обединиха около мнението, че тази актуална тема е изключително обширна и ще продължи да бъде разработвана и в следващите издания на уъркшопа. Предложение с повече детайли и още нестандартни екологични идеи ще предоставят участниците в следващият уъркшоп догодина. До тогава те се надяват идеите им да бъдат приети от хората, обитаващи панелните блокове и да разполагат с цялата проектна документация. Ще търсят и подкрепата на общината, защото това е първата крачка към присъединяването на Варна към европейските интелигентни градове.
Чрез интелигентните градове може да се понижи потреблението на ресурсите, да се дадат лесни за употреба инструменти в ръцете на всеки човек и да се подобри качеството на живот. Това е една от стъпките устойчивата архитектура да се превърне във възможна за България архитектура, каквото е мотото на форума, организиран от Архитектурният факултет на Варненския свободен университет.
