Малко история:

Терминът сефарад е употребен в Библията и обозначава Иберийския полуостров. Прието е с този термин да се наричат живелите на Иберийския полуостров евреи и техните потомци. В далечната 132 г., прогонени от император Адриан от земите си в Палестина, голяма част от евреите се установяват в днешна Испания, където преживяват до пролетта на 1492. Тогава кралица Изабел ги прокужда от родната Сефарад. Няколко години по-късно същото се случва с евреите от Португалия. След принудителното разселване, сефарадският юдаизъм се разпростира в целия средиземноморски ареал. На Балканите се установява голяма колония от бежанци, получили благословия от турския султан да обитават земите на Османската империя. Със себе си евреите донасят своя език - ладино или жудео еспаньол, обичаите си и изключително вкусната си кухня. И до днес сефаради са повечето евреи, населяващи страните от някогашната османска империя - България, Гърция, Йемен, както и Италия и Португалия. У нас 90 на сто от евреите са с корени в Испания, а едва 10 на сто са от другия голям европейски клон на диаспората - ашкенази.

В рамките на Османската империя и властта, и населението на Балканския полуостров се отнася толерантно към сефарадите. Но те срещат мощната конкуренция на обиграните местни търговци и занаятчии - гърци, арменци, българи, сърби, власи, турци и т.н. Някои сефарадски фамилии успяват да се издигат при двора на султаните и дори да станат техни кредитори, но като цяло балканските евреи нямат онези силни икономически позиции, които притежават съплеменниците им в други части на континента. Изолацията от Европа на доминирания от исляма полуостров, дава отражение върху развитието на сефараите. Затова не те, а ашкеназите, населяващи основно Германия, Полша, Русия и Украйна, стават лидери на световното еврейство.

От сефарадите ги отличава не само външния вид, но и езика. Ашкеназите и до ден днешен говорят идиш - език, възникнал като комбинация от немски диалекти със славянски и еврейски примеси. До началото на Холокоста, ашкеназите представляват над 90% от всички евреи в света, но след унищожението на милиони в лагерите на смъртта броят се стопява до под 80 на сто.

Различни са и обичаите и традициите на сефарадите и ашкеназите. Затова в по-големите градове по света, където са съсредоточени големи еврейски общности, има по двама главни равини - по един за всяка от двете големи еврейски общности, които са устояли на асимилационния натиск през вековете.

И Варна не е правила изключение - в града е имало 2 синагоги - сефарадска и ашкеназка. Първата, за съжаление, днес е руини, и обещността още не може да си я върне заради близостта й до щаба на ВМС и спор с МО, а ашкеназката - на ул. "Тича", е консервирана в рамките на нов градеж на бизнессграда.

Днес във Варна, а и в България, мелодичният език на сефарадите - ладино, говорят малцина от най-възрастните живи евреи. Наследниците им не са научили староиспанския диалект и той е застрашен от влизане в листата на мъртвите езици.