Тя посочи, че понякога лекарят, отишъл да прибере пациент от улицата, се занимава с него часове, а понякога и дни наред, докато успее да му намери местенце, където поне временно да бъде подслонен. В търсенето на покрив са ангажирани и социалните служби. "С помощта на полицията издирваме близките на бездомника, но най-често те не искат да си го приберат, а ние просто няма къде да го настаним", коментира социална работничка. Организациите, ангажирани с проблема от години, алармират, че е крайно необходимо да се създаде кризисен център за такива хора. А страховете, че така държавата или общината ще прави някакъв главозамайващ харч, са излишни. "Хората в повечето случаи, като се нахранят и наспят, сами си тръгват, защото предпочитат живота на улицата", твърдят психолози.

Според социалните през последната година сигналите за хора в беда са се увеличили. Самият регистър на безпризорните обаче не е нараснал кой знае колко. Ако миналата година бездомниците са били около 150, то през тази са не повече от 160. Статистика за това колко са новите случаи и колко са починалите за година, не съществува.

Поне от два месеца на тел. 150 гражданите подават сигнал за една и съща жена. Дамата, която е на средна възраст, се казва Пламена. Проси, като показва ампутирания си от коляното крак на стълбите на централен подлез. Почти няма варненец, който да не я е срещал и да не е изпитал истинско съжаление към трагедията й. От социалните служби познават Пламена от няколко години. Тя се появява в града всяко лято и твърди, че идва, за да събере пари за поставяне на изкуствена подбедрица в Германия. Иначе имала къде да живее.

Истинско судоку за социалните е историята на 59-годишен арменец, който, освен че е бездомен, е и с интелектуален дефицит. От години живее в България и притежава документ за постоянно пребиваване в страната. Имал е дом, но щом родителите му починали, останал на улицата. Не получава инвалидна пенсия, тъй като няма постоянен адрес. Има братовчедка, която не може да го прибере у дома, но иска да му помогне поне за освидетелстването. Но ако тя го регистрира на своя адрес, а не живее при нея, мъжът повече няма да може да зимува в общежитието на СУПЦ. През годините арменецът е бил подслоняван къде ли не - и в психиатрията, и в заведение за умствено изостанали, но поради една или друга причина си е тръгвал. Сега, когато състоянието му се влошава, а старостта го притиска, мечтае да намери постоянен подслон, та дори и в някой дом за хора с увреждания. За съжаление този тип заведения рядко предлагат свободно място, а нуждаещите се са твърде много.