По думи на близките през август 2008 г. Жельо Ярмов е приет в тежко състояние във Военноморска болница във Варна. Д-р Станимила Петрова, тогава дежурен лекар в отделението, му поставя диагноза "остра вирусна инфекция", като на пациента е измерена температурата, направена е промивка с активен въглен на стомаха и е извършено вливане на физиологичен разтвор против повръщане. След това Жельо Ярмов е изпратен за домашно лечение.
Вечерта на същия ден той се влошава, по думи на приятелите му младият мъж става неадекватен и не може да ходи. Те го закарват в МБАЛ "Св. Анна" - Варна, където д-р Матева установява, че пациентът е с тежка ацидоза и много високи нива на кръвна захар, което означава, че има диабет. Не му е сложен инсулин, тъй като наличният в болничното заведение е с изтекъл срок на годност. Повикана е линейка, която да го транспортира до УМБАЛ "Св. Марина", където в 1:49 часа през нощта пациентът почива от диабетна кетоацидоза, без да е осъществено необходимото лечение.
По време на следствието по случая Варненският окръжен съд намира, че и двете лекарки, лекували пациента, носят вина за недобросъвестното изпълнение на задълженията си. Жельо е бил с диабетна кетоацитоза, която е можело да бъде овладяна още в първата болница. "Транспортирането му от болница МБАЛ "Св. Анна" - Варна до УМБАЛ "Св. Марина" е неправилно и фатално", е определението на Варненския окръжен съд.
Въпреки това прокурорът по случая спира следствието с мотива, че виновни няма. Родителите на 28-годишния Жельо са поискали отвод или самоотвод на прокурора, което им е било отказано. След това делото е прехвърлено към военна прокуратура с довода, че д-р Петрова работи във военна болница. Правят се още две експертизи, втората от които според родителите е "поръчкова". Военно-апелативният съд се произнася, че виновни за смъртта няма и прекратява производството. Eдин от тримата арбитри по делото обаче не е съгласен с решението и е подписал особено мнение, в което изтъква множеството открити несъответствия между показанията на лекарите, от една страна, и съдебномедицинската експертиза и свидетелите, от друга.
Родителите на Жельо Ярмов са завели и граждански иск, но до момента не е постигнато развитие. Те са твърдо решени да открият истината за нелепата смърт на сина си, като считат, че фаталният изход се дължи на неправилна диагноза и погрешни и ненавременни действия от страна на лекарите. Те са убедени, че грешките на тези медицински лица, участвали в събитията, впоследствие са прикривани и от прокуратурата във Варна.
Според Националната пациентска организация този случай е поредното доказателство, че системата не подсигурява адекватна и навременна защита на пациентите. Ето защо НПО настоява за промяна на модела, по който се разрешават подобни казуси, който ще позволи по-бързо и извънсъдебно разрешаване на такива случаи. Това е и в основата на работата на представителите на НПО в работната група към Комисията по здравеопазване.
Източник: Дарик