© Varna24.bg

"Аладжа на турски означава пъстър, шарен", обясни краеведът, който е учил езика на южната ни съседка. Той припомни, че святата обител с някогашно име "Света Троица" е била някога живописвана. В нея са погребвали най-знатните местни граждани.

Инициативата за смяна на турските названия тръгна от зам.-председателя на ВМРО и общински съветник Костадин Костадинов. Той внесе предложението в постоянната комисия "Култура и духовно развитие" в общинския съвет преди близо 2 месеца.

Най-силният аргумент на Костадинов бе, че при бурното строителство и разширяване на вилните зони, както и превръщането им в селищни образувания с потенциал на квартали на Варна, е повече от необходимо преименуването им от турски, гръцки и арабски. И припомни, че този процес, започнал още през 1989 г., е довел до прекръщаването на някои квартали като "Бриз", "Ракитника" и "Прибой", чиито стари имена вече никой не помни. "Смяната на турските названия няма да налага промяна на личните карти на хората. Когато Толбухин стана Добрич или Мичурин - Царево, наложи ли се смяна на паспортите?", попита риторично Костадинов.

"Смяната на имената връща и историческата истина", категоричен е краеведът Трифон Трифонов. И дава пример с местността Кокарджа. Дори в стара морска английска карта от 1854 г. е отбелязана като "Кокарджа баалар" - на турски "Миризливи лозя".

Всъщност това е пътят от 1500 м, очертал отстъплението на Януш Хуниади след смъртта на крал Владислав III при загубената битка. "За да избегнат турски плен, войниците са прескачали Франга дере, но са успявали само конниците, а останалите близо 3000 били стъпкани от оттеглящите сили", разказа драматичната история на това място краеведът. Затова сега е справедливо местността да се нарича Янков път. "Не преименуваме, а връщаме някогашните имена", казва историкът. И припомня, че в 1833 г. санджакът в Османската империя започнал преброяване на населението, разбира се, само на мъжете, а заедно с това - и преименуване на българските имена на градове и местности. Свидетелство за това е останалата от тогава книга "Нусуф дефтери".

Затова сега пък местността Ментеше става Сборяново, защото всяка година и поколения наред от кв. "Владислав Варненчек" правят сбор на 21 май до стария параклис тук. "Орта бурун" се превежда като "Среден нос", който е на Галата. На местността Атрабан тепе й приляга българското Стражата. Някога височината над морето е служила за наблюдателница и на нея имало гранична застава. Местността Сотира, което от турски означава "спасител", ще бъде Спасово. Там през 1828 г. е била палатката на руския император Николай.

Балъм дере става Еничарското дере, защото в него е била задната полизия или тилът на еничарската войска. Дилбер чешма става Хубавата чешма. Думата е от персийски произход и означава "хубав, красив, личен". Селищното образувание "Кочмар" ще носи името на княз Борис, защото в него са останките на манастира от Първото българско царство, където се смята, че е погребан Покръстителя.

"До две седмици преди следващата сесия е дадена възможност за още предложения в дългия поименник", каза председателят на работната група д-р Петър Липчев. Той толкова се е ентусиазирал, че не ще да чуе старото име на курортната местност Кабакум, а го нарича с новото име - Голям пясък.

Източник: в. "Стандарт"