При отсъствието на указано работно време на входа на центъра това подсказване, че е заключен само в обедна почивка, все пак е успокоение за търсещите ориентация чужденци. Но дали някой от тях ще се върне след час, когато ще е отворено - божа работа.
В неделя правя втори опит да вляза в кожата на турист и да видя какво има в туристическия общински център. Вътре има две семейства чужденци с малките си деца. Едното с радост научава, че тук могат да получат туристическа карта на града на полски. Няма особено разнообразие на рекламни материали и брошури, но пък са безплатни. На стената има и шкаф, в който зад стъкло се изложени троянски грънци и други типични български изделия.
Сувенирите не се продават
"Оставили сме ги от миналата година, да не са празни витрините", признава служителят на туристическия център на града ни. Ако обаче някой пита, няма проблем да бъде упътен от къде да си намери подобни. Причината да не може да се продава нищо в центъра е в общината, която не може сама да търгува там, но пък и не пуска друг да го прави. Разбира се, това едва ли интересува туристите, които шарят с поглед из помещението, празно и скучно като магазин през социализма, после се завъртат и си тръгват. Служителят, който ги обслужва, е само един и това обяснява обедното затваряне от предния ден.
Изобщо обяснение може да се намери за всичко, но какво от това?
Източник: в. Народно дело