© Impact Press Group

Заради отложената екологизация на блоковете централата трябва да затвори в края на тази година. В случай че бъдат направени необходимите инвестиции обаче, тя ще може да възобнови работа и да произвежда ток поне още 15 години. Проблемът остава отворен вече няколко години, като спорният момент е искането на компанията да получи държавна гаранция за инвестицията си, която се оценява на около 120 млн. евро.

Нов опит

Сегашните преговори не са първият опит да се намери решение. Подобна работна група, но с участието също на Министерството на икономиката и енергетиката и на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), беше образувана и в началото на миналата година. Тогава обаче така и не се стигна до съгласие.

В края на миналата година ЧЕЗ обявиха поръчка за екологизация на 4,5 и 6-ти блок на централата за 60 млн. евро. Очакванията бяха тя да бъде спечелена от консорциум, съставен от "Булминерал", "Енергоремонт-Гълъбово" (с основен собственик Дечко Колев), "Енергоремонт-Варна" (с едноличен собственик "Енергоремонт холдинг) и "Атомтоплопроект". Първите две фирми в съдружие доставяха въглища за централата и след ЧЕЗ са най-заинтересувани тя да продължи да работи.

Сега компанията ще направи пореден опит да запази централата. "Полагаме всички усилия за намирането на работещ вариант за продължаване на работата на ТЕЦ "Варна", каза Петър Докладал, регионален мениджър на CEZ за България. Най-вероятно CEZ се опитва да договори твърди гаранции за заплащане на капацитета й (т.нар. разполагаемост) за продължителен период от време.

Намаляващ дял

Компанията купи централата през 2006 г., но дълго отлагаше модернизацията й заради опасения, че инвестицията няма да се възвърне. Причината за това беше намаляващият й дял в електроенергийния пазар на страната. Първите три блока на някога втория по големина ТЕЦ в страната бяха спрени между 2011 и 2013 г., тъй като не отговаряха на изискванията за емисии. С останалите три блока централата осигуряваше 60% от студения резерв в националната енергийна система, като цената й за разполагаемост беше най-ниската в страната. Централата на няколко пъти е работила на пълна мощност, включително по време на руската газова криза през 2009 г. и стачката на миньорите в "Мини Марица изток" в началото на 2012 г. Дълги години ТЕЦ "Варна" служеше и за балансиране на електроснабдяването в Североизточна България, където има много вятърни централи. От две години обаче студеният резерв не е активиран. През 2013 г. бяха променени правилата и вече липсва сигурност за предоставяните количества студен резерв, а следователно и възможности за дългосрочно планиране, казаха от компанията. Това е причината дружеството да търси държавни гаранции за инвестицията си.

Варианти

Сред предлаганите от компанията варианти досега са били да получи гарантирана квота на пазара и дългосрочен ангажимент за заплащане на поддържания от нея производствен капацитет. Преди време изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" Минчо Минчев каза, че 350 души поддържат блоковете в готовност, така че да могат да бъдат включени в системата при случай на нужда. В същото време цената, която ДКЕВР одобрява за разполагаемост, не покрива разходите. Отделно от това компанията има да получава и неиздължени суми от Националната електрическа компания за закупена електроенергия. Дружеството приключи миналата година със загуба от 67.6 млн. лв. (близо 11 млн. лв. загуба за 2012 г.).

Източник: в.Капитал