© Народно дело

40-годишният охранител, пребил жената на "Чаталджа", не за първи път посягал на възрастните продавачки, опитващи се да припечелят нещичко на тротоара. По принцип жените често ги гонят от улицата, но това обичайно върши полицията, която ги заплашват с актове. "От това по-унизително няма", коментира Димка Желева. "Знаете ли кои хора се примиряват и преглъщат достойнството си, като продават зеленчуци от градинките си на тротоарите - тези с белите коси и с бастуните", казва тя. "Знаете ли, че аз онзи ден един лев за хляб нямах. Отидох си в дворчето, събрах торбичка коприва, продадох я за един лев и така си купих хляб. Ето за това сме там, на тротоара", коментира жената. "А нас ни гонят. Че аз съм учител по литература. Учила съм и кмета Кирил Йорданов, и половината доктори на града, а сега продавам собствените си зеленчуци за няколко лева", казва Димка и очите й са пълни не с тъга, а с обида.

Никой от местните управници не е чул молбите на хората, които с честен труд искат да изкарат нещо допълнително към пенсията. Макар и на 78 г., жената много добре знае как е уреден въпросът в другите европейски страни, към които уж се стремим. "Навсякъде има определени за подобни цели места - и в Германия, и във Франция съм виждала. А тук за две кофи дренки ще ми искат касов апарат. Това са абсолютни глупости", смята жената. Ето защо на следващия приемен ден на кмета Кирил Йорданов жените от "Чаталджа" барабар с 90-годишния дядо, който също се опитва нещо да припечели, ще отидат при местния управник да го вразумят. "Помни: ситият никога не вярва на гладния", заключава Димка.

Източник: в. Народно дело