Уникален стенопис радва варненци

Сиво, скучно ежедневие. Човек крачи, потънал в мисли, гледайки в краката си, за да не се спъне в дупка или да окаля своите крачоли в някоя локва. И, изведнъж... нещо привлича погледа му. Уникална стенопис, като слънчев лъч в сумрачен ден, придърпва погледа му. Картината спира дъха му. Тя е изрисувана на "калкан" на нова кооперация на ул. "Антон Неделчев" във Варна, видя единствено Varna24.bg.

Оказа се, че красивия арт проект е сътворен от сдружение "Българско графити училище". На официалната му страница четем: През 2022 година сдружение "Българско графити училище" съвместно фирма "Дончев Комерс 96" осъществи стенописът "Свобода". Рисунката е изобразена на височина между 3-ти и 5-ти жилищен етаж на новопостроена сграда в град Варна, кв. "Христо Ботев". Стенописът изобразява елементи: луна, слънце, жена, птица, плодове и листа. Луната олицетворява тъмнината, а слънцето - светлината/свободата, които винаги са далеч. Жената е синя за да се подсили контраста с червената птица. Татуираната луна символизира тъмната страна търсеща свободата на птицата. Цветовете син и червен посочват ясната граница между свободата на жената и свободата на птицата. Могат да се докоснат, но никога не могат да бъдат еднакво свободни. Свободата за която копнее всеки винаги се различава, трябва да ценим това което имаме и да обичаме живота такъв какъвто е...

Съзерцавайки картината на стената, картина, която ще е преходна, тъй като е изрисувана на "калкана" и някой ден ще бъде скрита от стената на бъдеща съседната кооперация, човек неминуемо започва да си тананика песента "Хора и улици“ от филма "Момчето си отива" (изпълнена от Мими Иванова и Борис Годжунов), която и до днес е една от най-популярните песни на българската поп музика.

Стенопис е произведение на изкуството, нарисувано на стабилна плоскост. Най-старите стенописи в света датират от Горния палеолит, като скалните рисунки (графити) в Шове в Ардеш, известните древни пещери на Южна Франция (около 30 000 г. пр. Хр).

Много древни стенописи са оцелели в египетски гробници (около 3150 г. пр. Хр), дворците Минойската (1700-1600 г. пр. Хр.) и в Помпей (около 100 г. пр. Хр).

Най-голямата фреска в света е в църквата на бенедиктинското абатство Нересхайм в Баден-Вюртемберг. Тиролският художник Мартин Кнолер създава там седем куполни фрески. Основната е с площ от 714 квадратни метра и изобразява "Триумфалната църква в поклонението на Пресветата Троица, рисувана от Джовани Батиста Тиеполо.