Вече седемнадесет столетия на днешния ден православната традиция отбелязва паметта на Марина от Антиохия. Патронът на нашата болница била девойка с неотразима красота - поне така я рисуват древните житиета. За да пречупят духа й, обезобразили тялото й, но раните оздравели за часове. Опитали да я удавят в каца с вода, но земетресение прогонило враговете й. Когато накрая решили с меч да я посекат, долетяла отнякъде бяла гълъбица - тя носела златен венец за красивата й глава, която след малко щяла да се отдели от тялото си... Ето какво е необходимо на културните традиции, за да създадат своите светци: телесна красота, ненаранима житейска сила и непоколебима нравствена чистота. С тях малката азиатска девойка от III век се превръща в светица и до ден днешен не престава да вълнува нашето въображение.
Когато избираме патрони, ние се обръщаме или към националните герои, или към канонизираните образи на историята. И двете категории са носители на специфични културни ценности. Националните герои възпитават в нас обществен патос и народностно самочувствие. Канонизираните светци култивират в нас нещо по-висше - нравствен център и морални мотиви на поведение. Първите ни събират, вторите ни сближават. Първите ни насърчават да им подражаваме, вторите ни напомнят да мислим за другите като за себе си. На национални герои се кръщават училища, държавни институти или патриотични организации, но болничните заведения се кръщават само на светци. Защото медицината събира заедно и най-авангардните технологии, и най-високите нравствени идеали на своето време. Защото медицината е наука плюс морал, социалност плюс етика.
Дами и господа, бих желал днешният празник наистина да протече под вдъхновяващия образ на нашия патрон - такъв, какъвто всяка сутрин изгрява пред нас от витража във фоайето на болницата. Знам, че всеки работен ден в тази сграда за вас е мъчителен подвиг, много сходен с подвига на Марина от Антиохия. От обикновено момиче тя стана светица и за тази трансформация й бяха потребни четири неща:
красота,
ненаранимо тяло,
бял гълъб
и златен венец.
Нека всеки сам да направи превод на тази дълбока символика. Моят превод е прост:
обаяние,
здраве,
професионализъм
и житейски шанс.
Всички тези четири добродетели вие ги притежавате - инак не бихме работили заедно вече толкова години.