В "Максуда" пропуснаха празника на Варна, не го знаели

Денят на Варна - 15 август. По главните улици на града цари привидно оживление, защото част от хората почиват. Не така е в "Максуда". Там всеки ден е почивен, така че на масата не им прави впечатление, че денят е с нещо по-особен, животът си тече по нормалному. Ден за баня е за някои и те се сапунисват чевръсто на канала. Други пък просто се размотават. Срещаме Мария, поздравяваме я с празника, а тя гледа и се чуди какъв ден е днес, че й го честитим. Обясняваме, че днес е 15 август, Денят на Варна, а има и църковен празник - Голяма Богородица. Тя не знаела. На тях никой не им казал, че има празник, и затова не празнували, но веднага предполага, че по центъра ще има голяма гюрултия. Сега обаче, след като се информирали, че празник има, задължително ще го отбележат подобаващо - с песни и танци.
Мария не е единствената в "Максуда", която не знае, че този ден във Варна се чака и за него се работи цяла година. За Деня на Варна традицията е една - важно е лентички да има за рязане. Тази година това важи с още по-голяма сила, след като идат избори.

Хората, които живеят около "Максуда" обаче, това много не ги вълнува. Всеки ден те са свидетели на това как никнат нови и нови колиби, камарите с боклуци срещу прозорците им стават още по-големи. Питат се кога най-накрая махалата ще бъде изрината от центъра на Варна, вместо да се разрешава безконтролното й разрастване. Кога общината ще въведе някакви правила и ще започне да следи за това и там законите да важат както за всички останали варненци.

Като такива искат да се чувстват и хората във "Виница", които преди 3 години кметът Кирил Йорданов прати в Ботунец. Тогава той беше провокиран от недоволството им и многогодишното настояване и за тях да се решат инфраструктурните проблеми. Въпреки това обаче, независимо от обещанията и днес те са същите - липсата на канализация и асфалт по улиците, че и все по-малко места, където да играят децата. От години все една и съща приказка слушат, която до болка им е омръзнала - свършваме канализацията. Тя обаче свършване няма. Не са изключение и онези, за които радостта от канала е била краткотрайна. Въпреки че тръбите стигат до домовете им, те все още са на септични ями заради некачественото изпълнение.

"Да крадат по-малко и да се грижат повече за хората", си пожелава за другия празник на Варна дядо Стоян Петков. Възмущава се и от липсата на детски площадки в квартала. Единствената била край дома за деца, лишени от родителска грижа, но цялата тънела в кал. Наскоро решил да заведе внучето в гората край "Виница", но там вместо красива природа трябвало да гледат купища със строителни отпадъци. Проверка на "Народно дело" показа, че сметищата в боровата гора наоколо не са 1 и 2. За някои си личи, че никак не са нови, а от години се ползват от нарушители, вместо да се разкарват до лицензирано сметище да си хвърлят там отпадъците. Явно обаче няма кой да ги глоби, камо ли да изчисти, и камарите от година на година стават все по-големи.

Не им е до празник и на жителите на "Възраждане". Питат и искат да разберат защо в общината ни се влагат толкова пари в безсмислени инициативи, а те всеки ден трябва да се борят с надупчения бул. "Трети март", който опасва квартала им. "Нямаше нещо, за което да не го разкопаят. После обаче не го асфалтират. Кърпят го на парче, през пръсти и той пропада и се руши още повече", коментира Снежа Трифонова. Според нея друг такъв път във Варна, с толкова много дупки, пропадания и кръпки няма, но за него нищо не се прави. Вместо това общината настоява, че ще го финансира с пари от европейските програми, въпреки че от Брюксел не дават зелена светлина за това. Жителите на квартала се чудят докога ще издържи асфалтът и за къде ще се захванат следващите кръпки, след като здраво място не е останало по платното. Знаят, че по принцип не са от приоритетните квартали за общината, защото не са много в центъра. Отчитат и факта, че са едни от многото с подобни искания и проблеми в града, но си казват, че и те са данъкоплатци и те заслужават нормални пътища, по които да стигат до домовете си.

Източник: в. Народно дело