© Impact Press Group

Като такива искат да се чувстват и хората във "Виница", които преди 3 години кметът Кирил Йорданов прати в Ботунец. Тогава той беше провокиран от недоволството им и многогодишното настояване и за тях да се решат инфраструктурните проблеми. Въпреки това обаче, независимо от обещанията и днес те са същите - липсата на канализация и асфалт по улиците, че и все по-малко места, където да играят децата. От години все една и съща приказка слушат, която до болка им е омръзнала - свършваме канализацията. Тя обаче свършване няма. Не са изключение и онези, за които радостта от канала е била краткотрайна. Въпреки че тръбите стигат до домовете им, те все още са на септични ями заради некачественото изпълнение.

"Да крадат по-малко и да се грижат повече за хората", си пожелава за другия празник на Варна дядо Стоян Петков. Възмущава се и от липсата на детски площадки в квартала. Единствената била край дома за деца, лишени от родителска грижа, но цялата тънела в кал. Наскоро решил да заведе внучето в гората край "Виница", но там вместо красива природа трябвало да гледат купища със строителни отпадъци. Проверка на "Народно дело" показа, че сметищата в боровата гора наоколо не са 1 и 2. За някои си личи, че никак не са нови, а от години се ползват от нарушители, вместо да се разкарват до лицензирано сметище да си хвърлят там отпадъците. Явно обаче няма кой да ги глоби, камо ли да изчисти, и камарите от година на година стават все по-големи.

Не им е до празник и на жителите на "Възраждане". Питат и искат да разберат защо в общината ни се влагат толкова пари в безсмислени инициативи, а те всеки ден трябва да се борят с надупчения бул. "Трети март", който опасва квартала им. "Нямаше нещо, за което да не го разкопаят. После обаче не го асфалтират. Кърпят го на парче, през пръсти и той пропада и се руши още повече", коментира Снежа Трифонова. Според нея друг такъв път във Варна, с толкова много дупки, пропадания и кръпки няма, но за него нищо не се прави. Вместо това общината настоява, че ще го финансира с пари от европейските програми, въпреки че от Брюксел не дават зелена светлина за това. Жителите на квартала се чудят докога ще издържи асфалтът и за къде ще се захванат следващите кръпки, след като здраво място не е останало по платното. Знаят, че по принцип не са от приоритетните квартали за общината, защото не са много в центъра. Отчитат и факта, че са едни от многото с подобни искания и проблеми в града, но си казват, че и те са данъкоплатци и те заслужават нормални пътища, по които да стигат до домовете си.

Източник: в. Народно дело