© Varna24.bg

През декември 2012 година ВОС отново произнесе същата присъда. 4 месеца по-късно, през април 2013 година, Варненският апелативен съд я отмени изцяло и отново върна делото на първата инстанция за ново разглеждане. В края на октомври 2013г., друг състав на ВОС наложи на Диян Станчев ефективно наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и четири години без право да управлява МПС. След няколко съдебни заседания през 2014 и 2015 година, тази присъда бе изцяло потвърдена с решение на Варненския апелативен съд от февруари 2015 година.
След разглеждане на делото пред третата съдебна инстанция, върховният съд е намерил, че ВОС и Апелативен съд Варна са събрали възможния обем от доказателства, а приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка е резултат от вярна интерпретация на данните, установени с годни доказателствени източници и проверени със съответните законови способи. Касационната инстанция намира обаче, че някои от базисните данни, относими към индивидуализацията на наказанието на подсъдимия не са правилно установени от ВОС и от Апелативен съд Варна, а други не са отчетени.

Ето и по-важните аргументи на третата инстанция при индивидуализирането на наказанието на Диян Станчев: Според ВКС значимите за определяне на наказанието смекчаващи обстоятелства са: чистото съдебно минало на Диян, липсата на други нарушения на ЗДП, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, наличното съпричиняване от страна пострадалата, което е обсъдено от въззивния съд, но не било отчетено при определяне на наказанието. ВКС счита, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалата без да се огледа, е предприела пресичане, не се е съобразила с разстоянието до приближаващия мотор и неговата скорост и е попаднала в опасната зона за спиране. "На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства" е записано в решението на ВКС. В случая пострадалата е следвало да се огледа и да прецени, че подсъдимият се е движел бързо и е на близко разстояние, както . това е направила свидетелката Е., която поглеждайки надясно е видяла бързо приближаващи се светлини на МПС и не е предприела пресичане".

ВКС коментира и отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства - две нарушения на правилата за движение, както и динамиката на разпространение на престъпленията от този вид. "От значение е, че подсъдимият е водач на МПС с не-голям стаж, което изисква допълнителна осторожност при управлението на МПС и избирането на скоростта за движение, както и факта, че той е познавал пътя, по който се е движел и освен знаковото обозначение, е знаел за намиращата се пешеходна пътека, което макар и в ранния час на деня е изисквало повишено внимание и управление не само с разрешена скорост, но и със съобразена такава.

В заключение ВКС намира, че "на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства - под средния предел на предвиденото в закона, а не в близост до него, както са сторили ВОС и Апелативен съд Варна. Ето защо, наказание от две години лишаване от свобода е съответно на отчетените по-горе обстоятелства."

Това решение на ВКС е подписано с особеното мнение на съдия Севдалин Мавров, който не споделя приетото от състава на съда и предходните инстанции съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалата. Съдията счита, че "ударът е бил непредотвратим, поради навлизане на Лора в опасната зона за спиране на мотоциклета, но това се дължи единствено и само на движението на Станчев с превишена скорост от 87.9 км/ч в рамките на населеното място. Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи МПС, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко, да са в състояние да преценят скоростта им на движение, поради възрастови особености, житейска зрялост, и др.".

Решението на ВКС, с което се намалява ефективната присъда на Диян Станчев, убил на пътя през лятото на 2011 година по непредпазливост Лора Казанлиева от 2 години и половина затвор на 2 години "лишаване от свобода" не подлежи на обжалване или протест.