Родното морско образование, което има високо международно признание, осигурява много кадри в криузната индустрия. Немалко от тях се наредиха сред най-добрите морски специалисти в този сектор. Някои правят изключителна кариера. Например варненският капитан Румен Йовчев е стаф капитан на най-големия круизен лайнер в света, при един рейс дори му беше поверен най-високият капитански пост. В момента той е на изпитанията на новия най-голям лайнер в света.
Само в Европа круизният туризъм осигурява над 400 000 работни места. Един малък плаващ град, какъвто е круизният лайнер, има нужда от всякакви професии, които да обслужват пътниците на борда. Наред с чисто морските специалности се търсят много администратори, бармани, сервитьори, аниматори, масажисти и други от обслужващата сфера, обясни морският посланик.
Развитието на круизната индустрия носи и други преки ползи специално за Варна. Увеличават се платежоспособните туристи, които идват да разгледат забележителностите на града, което е добра реклама и за морските ни курорти. Ползите са и за цяла Северна България, където немалко хора могат да намерят добро препитание, особено в речния туризъм. А да не говорим, че круизните кораби осигуряват целогодишна заетост.
Най-много 38-40 круизни кораба са приставали на морската гара за една година, спомни си кап. Димитров, който освен бивш морски капитан е и член на екипа на пилотска станция - Варна. Дали ще се увеличава, или намалява броят им, зависи не толкова от местните условия, колкото от международната обстановка. За съжаление, през последните години с кризата в Украйна, която си е тиха война, и бойните действия в Сирия корабите рязко намаляха. Круизните компании избягват конфликтните райони, тъй като не могат да привлекат достатъчно туристи, и се насочват към места, които са спокойни. Затова през миналата година само три кораба посетиха Варна. Морският ни посланик се надява скоро да затихнат конфликтите и да се стабилизира ситуацията в региона, за да се поднови интересът на големите круизни компании към Черно море и отново да стигнем предишните посещения на морска гара. Има всички условия това да стане, тъй като нашите земи са богати на много история, която е хубаво да си види от повече хора.
Припомняме, че преди две години порт Варна стана част от най-голямата европейска круизна асоциация. Вече е пълноправен член на Асоциацията на средиземноморските круизни пристанища MedCruise. В асоциацията членуват над 100 пристанища в Средиземно море, Черно море, на Атлантическия океан, както и десетки асоциирани членове, представляващи други асоциации, туристически бордове и компании оператори на пътнически кораби. Това даде възможност най- големите круизни оператори в света да се запознаят с концепцията за развитие на зоната край морска гара, която продължава да се реализира с обновяването на цялото околно пространство и придаването на още по-атрактивен вид, осигуряващ връзката между града и морето, което значително увеличава туристическия потенциал. Така че наистина имат основание оптимистичните очаквания. Морският ни посланик е убеден, че не е далеко времето, когато Варна отново ще се върне на картата на круизните плавания. Разбира се, при условие, че се възстанови международната стабилност на региона ни.
На въпроса за възраждането на крайбрежното плаване кап. Димитров отговори, че в момента е много модерно да се говори за него в Европа. На английски език го наричали шорт сий шипинг (short sea shipping). Той прави разграничение между двата типа крайбрежно плаване. Едното е с кораби за развлечение, другото - за воден транспорт на стоки. Що се отнася до плаванията за развлечение, нашият бряг не бил много удобен, тъй като при лошо време този вид кораби изцяло спират. В последните години няколко пъти са правени опити за възраждането на този вид транспорт, но явно все още няма достатъчно пазар за него. Другото, за товарни превози, е много модерно, тъй като е свързано с намаляването на вредните емисии, които при морските превози са по-малко от другите видове. Но той при нас е все още в сферата на проектите. На този вид "зелен" транспорт трябва да се обърне повече внимание, защото е много по- екологичен и по-евтин от автомобилния, върху който бе поставен акцентът през изминалите 25-30 години. С приоритетното развитие на отношенията ни със страните от Западните Балкани в момента има всички основания да се очаква да се оживи развитието на инфраструктурата в направление изток - запад. Тогава можем да говорим и за развитие на превоза на товари между морските пристанища и река Дунав, а не по суша, което е по-скъпо и по-вредно за околната среда.