© Varna24.bg

Преди 10 г. на 1000 човека във Варна са се падали по 360 коли, сега са над 750. Близо 30% от автомобилния трафик се генерира от автомобили, които са на хора от съседните градове и села, и от сезонни работници. Тези данни бяха изнесени на публично обсъждане на ОУП на Варна, организирано от Съюза на архитектите. На продължилия три часа форум присъстваха зам.-кметът на Варна по транспорта Свилен Крайчев, главният архитект на общината Иван Трендафилов, експерти, браншовици.

"Удачно е изграждане на тунели под земята, растителността между големите градски булеварди да се премахне и да се изградят нови ленти", предложи инж. Илко Раев, управител на ФКЦ - Варна. Идеята му обаче не срещна одобрение.
"Не трябва да се опитваме да създаваме всевъзможни удобства на автомобилите. Трябва да се наложат ограничения, каквито има в големите европейски градове", коментира Крайчев. Думите му бяха подкрепени от инж. Андреева, според която увеличаването на удобствата на една улица води до генериране на повече трафик. За пример бе посочено скорошното уширение на кръстовището на бул. "8-и Приморски полк" и бул. "Цар Освободител" - реконструкциите дали временен резултат, сега задръстванията се увеличават.
Присъстващите архитекти пък призоваха да не се рушат природните дадености на Варна и околностите. "Градът не търпи небостъргачи", казаха браншовиците. От техните среди се чу и предложението за изграждане на скоростна жп линия, която да следва брега на Черно море по маршрута Турция - България - Румъния - Молдова - Украйна - Русия - Кавказ. Проектът би донесъл огромни икономически изгоди на региона, ако заинтересованите държави направят съответната инвестиция и политически компромиси. Курортите пък трябвало да се свържат с летище Варна чрез директен път. Такъв проект съществува и сега в община Варна, но пред евентуалната му реализация стоят десетки частни имоти, чийто собственици трябва да бъдат компенсирани.

Скоростна линия ще води до летището
Общият устройствен план на Варна предвижда от летище Варна до курортите на север от града да се изгради железен път, по който да се движат малки електрически влакчета. Предлага се трасето да преминава покрай цялата крайбрежна зона по бул. "Цар Освободител" и бул. "Владислав Варненчик". Линията ще заобикаля квартал Виница и ще достига чак до Кранево и Албена. Възможно е вместо класическа жп линия да се изгради монорелсов път.

Най-подходящо място за първия небостъргач в града е южната промишлена зона на Варна и най-вече теренът, на който се намира кораборемонтният завод "Одесос". Според проекта за ОУП там е добре да се построи небостъргач, който да стане знакова сграда за бъдещото варненско бизнес сити, което щяло да изникне на острова до Аспаруховия мост. На мястото на старата товарна гара пък се планира пътнически кей за воден транспорт.

Рибарските даляни не фигурират в новия ОУП на Варна. Традиционните съоръжения, според едни мнения пречещи, според други придаващи колорит на варненското крайбрежие, ще бъдат премахнати. В модерна Варна няма и място за специализирано рибарско пристанище в града. Евентуално такъв порт ще има навътре във Варненското езеро.

"Градът се разраства в западна посока, а не в очакваната и предвижданата в общия устройствен план южна и може би следващите 15-20 г. ще стигне до летището, което няма да е прецедент за световната практика", коментира Крайчев. Той предлага транспортът да се вдигне на втори етаж и да се изгради монорлесов път, който да минава през центъра на града. Засега големите строителни проекти са за вилни селища на 10-15 км северно от града.

Къде да е вторият мост - този въпрос разбуни духовете, без да се получи еднозначен отговор. От екипа на ОУП като цяло подържат идеята, че съоръжението трябва да се изгради до квартал "Максуда", където разстоянието между двата бряга на Варненското езеро било най-късо и имало подходящи транспортни връзки.

Общинският съвет засега има други планове - под "Максуда" да се изгради контейнерен терминал. Двата проекта са взаимно изключващи се и се конкурират усилено.

"Като че ли мястото на новия контейнерен терминал не е под "Максуда", защото този логистичен възел ще се окаже съвсем скоро в центъра на града, както се случи със сегашния порт. Но трябва да се даде приоритет на икономиката. Одобрявам преместването на пристанище Варна и изграждането на нов контейнерен терминал, но проблемът е къде по-точно да е новата локация", коментира Крайчев.

"Този спор с мостовете започна отдавана. Най-късата връзка между двата бряга на езерото е при "Максуда". Аспаруховият мост е по диагонал и вкарва цялото движени от юг пред Катедралния храм. За да не се премества жп линията може да се изгради ново съоръжение, което да е на 30 м от Аспаруховия мост. Конструктивно е невъзможно удвояване на съоръжението, освен ако не се събори и изгради наново. Технологично удачно решение е висящ мост", коментира инж. Андреева.

Екипът на ОУП - Варна не се е отказал категорично от идеята за изграждане на плавателен канал Русе - Варна, но този проект трябва да се съгласува с всички останали области по трасето. "През 70-те години на миналия век този проект е бил оценен на 2.1 млрд. лв.", напомни лаконично Крайчев. Според зам.-кметът транспортните коридори 7 и 8, които трябва да минат през Варна, е по-вероятно да не се реализират.

По време на обсъждането стана ясно, че изискванията на община Варна към бъдещия ОУП не са координирани напълно с всички заинтересовани страни.

"На държавно ниво се говори за изграждане на интермодален товарен терминал във Варна, който да обедини морски, железопътен, шосеен и въздушен транспорт. Това, както и евентуалното изграждане на нов контейнерен терминал под "Максуда", не е съгласувано засега с нас", коментира инж. Иван Лалев от "Товарни превози" към БДЖ ЕАД.

Към своя край професионалните обсъждания на ОУП преминаха в открит конфликт между идеи, виждания и житейски мироглед.

Източник: в."Строителство градът"