Ако хората с редки заболявания у нас умират съвсем млади - твърде често преди да навършат пълнолетие, то в цивилизования свят пациентите със същите диагнози се женят, раждат деца и дори се радват на внуци. У нас това никога не се е случвало. Причината за смъртната присъда е в ужасяващата политика на държавата. Още с раждането си тези хора са обречени.

При диагноза муковисцидоза например хлапетата не се подлагат на лечение, докато не навършат 5-годишна възраст. През това време състоянието на организма се уврежда трайно. След това лекарите не могат да изпишат адекватно на конкретния случай лечение, тъй като в позитивния списък на страната е включено едно-единствено лекарство, така че избор няма. В този смисъл никак не е случайно, че ако на Запад пациентите с муковисцидоза раждат свои деца, то у нас малцината, които са навършили пълнолетие, броят дните до кончината си под грижите на педиатър. Средната продължителност на живота на тези пациенти в България е 12-13 години. Едва 20% от тях доживяват пълнолетие и нито един от болните не е станал родител.

Източник: в. Народно дело