Каптирането на най-големите в България карстови извори, освен че е дало основите на тежката промишленост в Девня, е спасило Варна от водна криза в края на 80-те години на миналия век. Това разказа пред "Девня - древна и модерна" бившият кмет на общината Антон Тончев. Именно в неговия мандат е "пленен" и Бездънният извор, известен с имената "Дипсиза" и "Марциана", който вече три десетилетия водоснабдява морската столица. По думите на Тончев след изграждането на яз. "Цонево" водите на девненските извори не се използват за производствени нужди, а главно за питейно-битовото водоснабдяване на Варна и Девня.
Последният каптиран извор е "Марциана", с който е свързана и легендата за основаването на древния град Марцианополис. Каптажът е извършен в края на 1989 и началото на 1990 г. и е изцяло предназначен за питейните нужди на Варна.
"Това е изключително съоръжение с невероятно красива вътрешна гледка. Каптажът се наложи заради силното засушаване в края на 80-те години на миналия век, което предизвика жестока криза във водоснабдяването на Варна и Бургас от язовир "Камчия", обясни бившият девненски кмет.
Водата от извора "Марциана" постъпва по гравитачен път посредством водопровод до помпена станция "Одесос" в девненския кв. "Химик", откъдето се изпомпва по тръбопровод за град Варна. Този тръбопровод е изграден успоредно с каптажа на извор "Марциана" от тогавашната Съветска газостроителна организация, работеща по разширението на газопреносната мрежа в България.
"Това спасително за Варна мероприятие беше осъществено по инициатива на Димитър Попов, тогава председател на Областния съвет – Варна, и Христо Филчев, директор на ВиК – Варна. С изграждането и пускането в експлоатация на каптажа на "Марциана" и водопровода, доколкото си спомням, за Варна се подават близо 3000 литра в секунда питейна вода. Успоредно с това чрез помпена станция "Адата" с питейна вода се захранват Девня, Кипра и заводите.
Само този факт, а и решаването на някои екологични проблеми, които би предизвикало свободното изтичане на водата от изворите, си заслужава тъй нареченото тяхно "заробване". Вълшебният извор и река Девненска са достатъчни за атрактивното представяне на общи
ната като природа и история", е мнението на Антон Тончев.
"За какви курорти, за какъв туризъм и за какъв бит на над 300-хилядна Варна може да се мисли и говори без водата на Девненските извори? Наред с многото други, това е още един повод за признание и уважение на Девня като природа, история и настояще – обстоятелство, което трябва да се използва от ръководството на общината за осигуряване на повече средства в бюджета, за предимство в изграждането и поддържането на инфраструктурата, за повече грижи от страна на Областната администрация и специализираните фирми за водоснабдяване и електроснабдяване. Мрежата за ниско и средно напрежение и за водоснабдяване на кварталите натрупа доста години и трябва планомерно и систематично да се обновява", подчерта бившият девненски кмет.
По думите му процесът на каптиране на Девненските карстови извори започва в началото на 50-те години на 20 век, главно за нуждите на завода за соди "Карл Маркс". Водата е използвана основно за производствени нужди до 1974 година, когато в редовна експлоатация е въведен язовир "Цонево" и деривацията до Девня.