© Impact Press Group

От организаторите на кампания „България, свободна от ГМО"

Уважаеми дами и господа,

Обръщаме се към Вас отново във връзка с последните промени в Закона за ГМО, приети на 12.03.2010 г. на заседанието на Комисията по околната среда и водите (КОСВ) към Парламента на 12.03.2010 г. и чието гласуване в пленарна зала предстои на 17.03.2010 г. След тримесечна кампания и недвусмислено заявеното обществено мнение против всякакво освобождаване в околната среда и отглеждане на генетично модифицирани организми (ГМО), последните промени не гарантират успешното изпълнение на целта: България - свободна от ГМО, към която заявиха, че се стремят и всички парламентарни сили.

Въпреки многобройните обещания за рестриктивен закон, на път е да бъде приет закон с много пробойни. Той не удовлетворява нашите искания за България, свободна от ГМО. Ние продължаваме да протестираме, защото след три месеца много от предложенията на неправителствени, граждански и браншови организации по закона не бяха взети предвид на заседанията на КОСВ, като не във всички случаи ни беше позволено да ги аргументираме. Междувременно всеки нов вариант на Закона за ГМО, който се предлага, е неясен и объркващ. В момента прилагането на Закона за ГМО би позволило отглеждането и разпространението на ГМО на територията на България.

Исканията ни, които до момента не залегнаха в законопроекта, са:

1. Законът да формулира ясна и конкретна забрана за освобождаване в околната среда и пускане на пазара на всякакви генетично модифицирани хибриди, получени от традиционните български култури, споменати в чл. 79 от досега действащия закон.

2. В чл. 80 да бъде категорично и ясно разписана забрана за освобождаване на ГМО в околната среда и отглеждане на ГМО с търговска цел в защитените територии и в защитените зони от националната екологична мрежа Натура 2000 и на отстояния от границите им, по-малки от 30 км, без допълнителни неясни препратки към други разпоредби от закона.

3. Да бъде адекватно преформулиран чл. 134 и свързаният с него чл. 143 съобразно последните корекции на чл. 80, т.к. в този си вид санкциите важат единствено за длъжностни лица. Санкциите трябва да обхващат всяко лице, което отглежда или освобождава ГМО в околната среда в нарушение на забраната по чл. 80.

4. В чл. 71 да се разпише, че министърът на земеделието и храните не само регистрира, но и дава разрешение за площите, на които ще се отглеждат ГМ култури, само след като са спазени отстоянията и изискванията на този закон (т.е. той ще има компетенцията да отказва, ако не са спазени тези отстояния и изискванията по чл. 80). Както и че разрешението по чл. 71 е задължително условие за законното отглеждане на всички ГМО с търговска цел на територията на България.

5. В чл. 82, третиращ предпазната клауза за разрешени в Европа ГМО, да се разпише временна забрана, докато е в ход процедурата по събиране на информация и доказване на вреда за околната среда или човешкото здраве.

Разчитаме, че сме избрали компетентни законотворци, които ще намерят юридическите формулировки, за да гарантират запазването на българската природа и традиционни култури от разпространението на ГМО.

Смятаме, че изпълнителната власт трябва да поеме политическа отговорност за откровените лъжи и множеството манипулации на българския народ за тези три месеца, за пропиляното време, средства и енергия, които нанесоха трайни щети върху нашите очаквания за адекватно отношение към българското общество.

16 март 2010 г.
гр. София

Декларация се подкрепя от:

Инициативен граждански комитет
Национална асоциация на зърнопроизводителите
Българска асоциация на фермерите
Българска Асоциация Биопродукти
Сдружение "Редки местни породи"
Асоциация „Български пипер"
ФЕРМЕР.БГ
Обществен център за околна среда и устойчиво развитие /ОЦОСУР/ Варна
Информационен портал Farmer.bg
Гилдия на главните готвачи - България
Българска асоциация на пенсионерите

Коалиция „За да остане природа в България", включваща:
Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология - 2001, Българската фондация "Биоразнообразие", Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега", Сдружение "Агролинк", Сдружение за дива природа - БАЛКАНИ, Сдружение „За Земята", Сдружение „Природа назаем", Сдружение „Еко мрамор", СНЦ "Зелени Балкани", Сдружение „Природен Фонд", клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски", Софийско гражданско сдружение „Щастливеца", гражданска група „Да спасим Иракли", „Граждани за Рила", сдружение "Еко Рила" - Самоков, Българска федерация по катерене и алпинизъм и WWF Дунавско-Карпатска програма България.


=====================================
Пояснения:

Противно на здравите принципи в законотворчеството, последната модификация на чл. 80 препраща към регистрираща процедура (чл. 71), а не към дефиниция. По този начин той не предпазва НАТУРА 2000 от всякакво отглеждане, а забранява полевите опити и отглеждането с търговска цел единствено на тези ГМО, за които първичното заявление е подадено в България. Недостатък на ЗИД на ЗГМО е, че в него не е регламентирано националното одобрение на засаждането в България на одобрените в ЕС ГМО, които са получили общо европейско разрешение чрез друга страна-членка. Законът определя единствено реда за одобрение, когато първичното заявление е подадено чрез България. Съответно не е определен и ред за контрол дали тези насаждения спазват предвидените в закона условия за отглеждане, валидни за ГМО получили първично разрешение в България.

Чл. 71 постановява създаването на регистър на площите, засети с ГМО и определя специфични правила за отглеждането им, които предвид процедурите, разписани в останалата част на закона, са задължителни за подалите първично заявление в България. Той обаче не определя изрично специфично задължение за регистриране в този регистър на площите с ГМО, получили разрешение за ЕС чрез друга страна членка, нито пък в закона съществува санкция, ако отглеждащият не подаде информация за включване в регистъра. Така на практика извън обхвата на закона остава отглеждането на ГМО с търговска цел за ГМО хибриди, получили разрешение чрез подадено заявление в страна членка, различна от България, както царевицата МОН810, царевицата Т25 и картофа „Амфлора" понастоящем.

В чл. 134 санкциите за нарушение на чл. 80 са за длъжностни лица. След като чл. 80 доби поредната си корекция, чл. 134 не се измени съобразно него и на практика санкция за нарушение на чл. 80 няма. За тази санкция съгласно процедурата в чл. 143 се съставя комисия към министър-председателя и случаят се отнася до Върховен административен съд. Резултатът е правен абсурд, т.к. ВАС осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и разглежда жалби и протести срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министри, ръководители на други ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на Висшия съдебен съвет.

Традиционните култури по чл. 79 са поставени под специалната защита на досега действащия закон. Забраната е от стопанско-икономически характер и поставя като национален приоритет опазването чистотата на сортовете от стратегическа значимост за България. Санкцията за пускане в природата или на пазара на някоя от тези култури в досегашния закон е 1,000,000 лв. Докато санкцията за пускане изобщо в природата без разрешение е 500,000 лв.

При сегашната формулировка в проектозакона се казва, че ако в ЕС бъде разрешен генетично модифициран вид от тези култури, министърът на земеделието и храните ще стартира процедура по предпазна клауза. Но тази процедура е с различен по същността си характер и с неясен изход. А именно - специален научен съвет трябва да разгледа нова научна информация за евентуална вреда за околната среда и човешкото здраве. Чак след като се открие и обоснове такава вреда и тя бъде приета от Европейската комисия, ще е в сила забраната. Това, въпреки уверението на управляващите, е съвсем различна хипотеза от досегашната.