Съкровището представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата, състои се от пет съда - три ритона с протоме на бик, кон и сфинкс, каничка и купа. Върху тях са открити надписи, свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен адетели в град Беос, където вероятно e имало светилище. Иконографията на съкровището е изцяло подчинена на античната религия и митология - в него изобилстват божества, митични същества и животни.
Боровското сребърно съкровище е датирано към втората четвърт-средата на IV в. пр.Хр. от времето на Одриския цар Котис I (383/5-359г. пр.Хр.) както се вижда и от надписите с неговото име върху два от съдовете.
То е дело на тракийски майстори, вероятно работили в Северна България. Елинистичното влияние се подразбира, цялото тракийско изкуство е повлияно от културата на Древна Гърция. И тук оттласкването на Боровското съкровище от гръцката традиции и акцентирането върху особеностите на тракийското световъзприемане, самостоятелността в изображенията на герои и сцени, както и перфектността на тракийската ювелирна техника, го правят много значимо за националната културна съкровищница.