© Народно дело

Ходене по мъките

До юни 2009 г. младият човек не боледувал от нищо, дори не му се налагало да ходи на лекар. След няколко битово-житейски притеснения и след вирусна инфекция вдигнал малко температура, но в началото не обърнал внимание. След това, по настояване на майка си, а и заради малкото си дете решил да отиде до спешен кабинет. Изписали му антибиотик, но се влошил още повече. Започвал да изхвърля кръв, а температурата не спадала. Лекарите установили смущаващо високо ниво на отпадния продукт креатинин в организма му. Така Виктор се озовал в болница поради съмнения, че има проблем с бъбреците. Приели го обаче в пропедевтика, тъй като в нефрология нямало свободни легла.

В продължение на четири дни му правили различни изследвания и прегледи, но не се установило каква е вирусната инфекция. Състоянието му започнало да се влошава, температурата да се повишава, сменили три антибиотика и чак на петия ден го преместили в нефрология - с двойни нива на креатинин. Същата вечер му направили и първата хемодиализа. Очаквало се след няколко процедури бъбреците да започнат да работят. Последвала биопсия, за която семейството разбрало, че е опасно да се извършва при подобна кръвна картина, но все още и те не били наясно кое е добре и кое - не.

Така преминал един месец в болницата. Състоянието на Виктор се влошавало с всеки изминал ден. Не можел вече и да се храни. Започнал да повръща кръв. Тромбоцитите му паднали до 16. След още много изследвания се установило, че има "васкулит на малките кръвоносни съдове" - автоимунно заболяване. Лека-полека Виктор започнал да се изправя на крака. За съжаление обаче бъбреците му не работели.

Виктор Николов: Топя се от ден на ден

Вече 2,6 години съм на диализа - три пъти в седмицата по четири часа. Диализата изсмуква всичко от теб, докато накрая не останеш бледо копие на собственото си аз. Отслабнах с 25 килограма.

Органите започват да се скапват един по един и се превръщаш в негоден за трансплантация. Ставаш жив труп, тежест за околните и единственото, което остава, е да чакаш смъртта да ти разпише сметката в края. В България този процес е ускорен в пъти повече заради некачествената техника и недостига на лекарства. Бъбреците ми вече са се свили до такава степен, че единственият начин остава трансплантирането на нови. Майка ми искаше да стане донор, но след направените изследвания в правителствена болница се оказа, че поради здравословни причини тя не е подходяща. Баща ми е с кръвна група АB, а аз съм В. Направихме много проучвания за други болници в Европа, изпратихме епикризи и др. медицински документи в много клиники и получихме оферта от Германия. Там ни обясниха, че могат да извършат трансплантация от жив донор (в случая баща ми), когато той е с друга кръвна група - правили са вече такива трансплантации. Това е лъч светлина и надежда, че мога да получа нов бъбрек, за да живея пълноценно както доскоро. За съжаление предложената оферта е непосилна за мен и моите родители. Стойността на операцията за двамата е 120 хиляди евро. Затова моля за помощ.

Автобиографично

Веднъж танцувах с Лейди Смърт,
отдавна гладех пръсти в розовите й коси
и исках да изчезна, да потъна в мощната й гръд.
Ръцете си отрязани да хвърля в нейните води.

Захвърли тя душата ми в сиви пясъци,
в края на пустинята до Стария Кивот,
и там със мощни непрестанни тласъци
открадна ми сърцето и ме върна в друг живот.

Аз не живях отново, само бях прекрасен,
годините преминаха, а смисълът ме умори,
нима в миналото не животът беше тъй ужасен,
а смисълът от мен, от теб, от нашите бъднини.

Виктор Николов

Дарителски сметки

В лева: BG96FINV91501315130703
В евро: BG18FINV91501315132301
BIC: FINVBGSF
Първа инвестиционна банка
Титуляр: Виктор Николов

Дарение през EPay
КИН: 3745121862

Източник: в. Народно дело