© Народно дело | | Виктор Николов е от Варна, на 32 години. Семеен е, има дъщеричка на четири годинки. Най-много му тежи, че не може да си играе с нея, защото ръката го боли от почти ежедневната хемодиализа. Мечтата му е да види как малката расте, иска просто да е до нея и тя да го запомни. Шансът това да се случи е единствено бъбречна трансплантация в Германия. За целта са необходими 120 хил. евро. Операцията не може да се извърши у нас, тъй като се изисква специална процедура по адаптиране на новия орган, който да му бъде присаден. Донор може да стане единствено баща му, но поради различната кръвна група между двамата се налага заминаването.
Виктор е с висше образование, свързано с историята. Първо е учил в Търново, а след това - във Варна. Призванието му обаче се оказва информатиката. Става продавач-консултант в компютърна фирма.
В момента е отслабнал с 25 килограма. Спазва строг режим на хранене. Високите нива на калий и други полезни вещества в яденето за него са отрова. Казва, че ако изяде килограм банани, може да умре на място, защото сърцето му е уязвимо. На два дни му се полага само по една мандаринка.Ходене по мъките
До юни 2009 г. младият човек не боледувал от нищо, дори не му се налагало да ходи на лекар. След няколко битово-житейски притеснения и след вирусна инфекция вдигнал малко температура, но в началото не обърнал внимание. След това, по настояване на майка си, а и заради малкото си дете решил да отиде до спешен кабинет. Изписали му антибиотик, но се влошил още повече. Започвал да изхвърля кръв, а температурата не спадала. Лекарите установили смущаващо високо ниво на отпадния продукт креатинин в организма му. Така Виктор се озовал в болница поради съмнения, че има проблем с бъбреците. Приели го обаче в пропедевтика, тъй като в нефрология нямало свободни легла.
В продължение на четири дни му правили различни изследвания и прегледи, но не се установило каква е вирусната инфекция. Състоянието му започнало да се влошава, температурата да се повишава, сменили три антибиотика и чак на петия ден го преместили в нефрология - с двойни нива на креатинин. Същата вечер му направили и първата хемодиализа. Очаквало се след няколко процедури бъбреците да започнат да работят. Последвала биопсия, за която семейството разбрало, че е опасно да се извършва при подобна кръвна картина, но все още и те не били наясно кое е добре и кое - не.
Така преминал един месец в болницата. Състоянието на Виктор се влошавало с всеки изминал ден. Не можел вече и да се храни. Започнал да повръща кръв. Тромбоцитите му паднали до 16. След още много изследвания се установило, че има "васкулит на малките кръвоносни съдове" - автоимунно заболяване. Лека-полека Виктор започнал да се изправя на крака. За съжаление обаче бъбреците му не работели.
Виктор Николов: Топя се от ден на ден
Вече 2,6 години съм на диализа - три пъти в седмицата по четири часа. Диализата изсмуква всичко от теб, докато накрая не останеш бледо копие на собственото си аз. Отслабнах с 25 килограма.
Органите започват да се скапват един по един и се превръщаш в негоден за трансплантация. Ставаш жив труп, тежест за околните и единственото, което остава, е да чакаш смъртта да ти разпише сметката в края. В България този процес е ускорен в пъти повече заради некачествената техника и недостига на лекарства. Бъбреците ми вече са се свили до такава степен, че единственият начин остава трансплантирането на нови. Майка ми искаше да стане донор, но след направените изследвания в правителствена болница се оказа, че поради здравословни причини тя не е подходяща. Баща ми е с кръвна група АB, а аз съм В. Направихме много проучвания за други болници в Европа, изпратихме епикризи и др. медицински документи в много клиники и получихме оферта от Германия. Там ни обясниха, че могат да извършат трансплантация от жив донор (в случая баща ми), когато той е с друга кръвна група - правили са вече такива трансплантации. Това е лъч светлина и надежда, че мога да получа нов бъбрек, за да живея пълноценно както доскоро. За съжаление предложената оферта е непосилна за мен и моите родители. Стойността на операцията за двамата е 120 хиляди евро. Затова моля за помощ.
Автобиографично
Веднъж танцувах с Лейди Смърт, отдавна гладех пръсти в розовите й коси и исках да изчезна, да потъна в мощната й гръд. Ръцете си отрязани да хвърля в нейните води.
Захвърли тя душата ми в сиви пясъци, в края на пустинята до Стария Кивот, и там със мощни непрестанни тласъци открадна ми сърцето и ме върна в друг живот.
Аз не живях отново, само бях прекрасен, годините преминаха, а смисълът ме умори, нима в миналото не животът беше тъй ужасен, а смисълът от мен, от теб, от нашите бъднини.
Виктор Николов
Дарителски сметки
В лева: BG96FINV91501315130703 В евро: BG18FINV91501315132301 BIC: FINVBGSF Първа инвестиционна банка Титуляр: Виктор Николов
Дарение през EPay КИН: 3745121862
Източник: в. Народно дело |