Варненка отбеляза скромно в своя дом 100-годишен юбилей. Пенка е сред най-старите жители на морската столица. Тя живее във Варна над 70 години. От първите години помни лозята.
"Живеехме на "Почивка", там ни дадоха малка къща. Всичко тогава беше лозя, далеч от града. Плащахме 6 лева на месец.", спомня си тя с носталгия и разказва, че заради студа са спяли заедно в малките стаи, но никога не й е тежало. "Семейството е всичко, децата, внуците. Да правиш добро!", казва още Пенка и допълва, че така иска да бъде запомнена с доброто.
"Правете добро и се трудете!", разкрива тайната на дълголетието тя. А нейни близки допълват, че жената не е знаела почивка. "Цял живот се е трудила освен на работа, а и у дома.", казват с гордост и показват десетки покривки плетени на една кука.
"Работеше неуморно!", казват те.
Професионалният път на Пенка е преминал в "Бялата къща", където някога се е помещавала варненската кардиология, работила е лично с професор Шишков. Била е санитарка.
Като млада е обичала да пее, била е в хор дълги години. За онова време, жената разказва, че щом отивали на нивата да жънат пеела докато работила. "Свекър ми казваше: "Ти работи по-леко да можеш да ни пееш. Жънехме и пеех.", спомня си тя.
Близките й я описват като много социална и сладкодумна, до преди два месеца е четяла всекидневно и винаги е имала стремеж към естетика и красивото в живота. Винаги е била оптимист. Празникът на Пенка събра на маса дори съседите, които се вълнуваха много и са очаквали с нетърпение празника. "Седя на маса с гостите до 11 часа", разказаха близки.
Вчера, тя посрещна своят 100-годишен юбилей, заобиколена от деца, внуци и правнуци, а снимката на "нейн Тошко" стоеше неотлъчно до нея. "Много добър човек беше, кротък, слушахме се много!", разказва тя за своя другар, с който е живяла под един покрив над 65 години. "От тези дето ги няма, той най ми липсва", споделя старата жена.
За вчерашния юбилей, Пенка получи букет и грамота от кмета на града, Благомир Коцев, донесла ги Ивелина Кирилова, завеждащ отдела "Социални дейности" към общината, разказват близки. Казват, че научила текста наизуст, толкова пъти са я чели. Питаме а кой е най-щастливият й ден за тези 100 години. След кратък размисъл отговаря: "Този, в който съм с цялото семейство".
Пенка духна 100-те свещички, но какво си пожела запази в тайна.