© Varna24.bg | | Кафето в пластмасова чаша е едно от най-лошите неща, които можем да си причиним. А повечето пластмасови опаковки, в комбинация със светлина и температура, отделят вредни вещества. Това твърди варненката Сабина Максимова, която е неуморен борец за освобождаване от пластмасата в нашия живот.Специалистът по маркетинг и майка на две деца вече няколко години проучва влиянието на пластмасата върху живота ни. Усетила го и от личен опит - от децата си и тяхното здраве.
В събота Сабина Максимова сподели идеите си с производителите, предлагащи стоката си на Фермерския пазар във Варна. Пред местните производители на чисти храни и напитки тя представи малко известни факти и заблуди за използването на пластмасата в нашето ежедневие. Направи го и пред Дарик.
Едно арогантно удобство. Така Сабина Максимова определя присъствието на пластмасата в живота ни. Според варненката, три са основните заблуди за използването на пластмасата в нашето ежедневие.
Хартиените чаши не са изцяло хартиени - вътрешното им покритие, което контактува с горещата напитка, всъщност е много тънък слой пластмаса, което я прави още по-вредна, отбелязва противникът на пластмасовото удобство.
Освен това всяка вода или храна, която е отлежала в пластмаса, съдържа малка част от химичните й елементи. Сред тях са токсичните вещества бисфеноли и фталати. Бисфенол А влияе директно върху ендокринната система на човека, имитирайки действието на естрогена. И дори в минимални количества се стига до ендокринни смущения. Много бързо и видимо се отразява при малки деца.
"Нека хората не се заблуждават, че пластмасата е безвредна. Вредна е и се натрупва в нашите тела", казва Максимова. Забелязала е, че в повечето случаи потребителите не знаят колко време един продукт е стоял в пластмасовата си опаковка.
Да, като консуматив за опаковки тя в много случаи е по-евтина от останалите материали като стъкло, текстил и дори хартия. Но истинската цена на пластмасата се прехвърля върху нас като общество и върху околната среда, изтъква почитателката на живота без пластмаса.
В бирената индустрия пластмасовите бутилки имат до 7 слоя. Един слой носи корпоративния цвят, друг пази от UV лъчите, трети запазва бирата студена след изваждането й от хладилник. И така до 7 слоя. Тази пластмаса не става за рециклиране, а този факт присъства в един от филмите на експерта по дизайн Уилям Макдона.
Едва 5 % от пластмасата, която се произвежда по света, се рециклира ефективно. Това, което изхвърляме с битовия си отпадък, е абсолютно негодно за рециклиране. Така излиза, че рециклиращите компании са полезни по-скоро за себе си, отколкото за околната среда, хвърля Максимова още един аргумент срещу пластмасовото удобство.
"Веднъж произведена, една пластмаса не изчезва. Опциите са да я вдишаме, да я изпием или да я изядем. Добре е повече хора да го чуят, повече хора да го знаят", споделя.
Хората смятат, че са прекалено малки, за да променят нещо. Корпорациите харчат парите си на база маркетинговите проучвания сред потребителите. Силата е в потребителите, но малко се говори за печалните резултати от масовото използване на полиетилена и останалите пластмаси. Има начин да предотвратим употребата им, смята Максимова.
Как варненката е решила за себе си въпроса с пластмасовото удобство? Пие филтрирана вода, а не такава от пластмасови бутилки. А храната си носи в контейнери от стъкло или метал. В тази посока е и проектът, по която работи - за депозитна система, която да включва контейнери под наем, разбира се, не от пластмаса.
В никакъв случай не бива да отричаме пластмасата. Тя има свойства, които никой друг материал не притежава, и неслучайно е завзела ежедневието ни. Трябва обаче да е запазена марка за продукти, които използваме продължително време - като например в автомобилната индустрия и черната и бяла техника.
Изолирането на пластмасовите опаковки от ежедневието ни би ни струвало повече, но здравето е по-важно. Ефектът ще се усети в дългосрочен план и ще остави поколението ни здраво, категорична е противничката на пластмасовото удобство. |