Варненка за Спешно отделение: Щеше да е забавно, ако залог не беше здравето и живота ни

Държа да Ви споделя за новата дейност, която развива Спешен център при МБАЛ "Св. Анна“ Варна. С тези думи се обърнаха към "Граждани на квартала“ близки на пострадала варненка.

Играта с пациентите можем да я наречем "Тука има, тука няма… снимки!“. Щеше да е забавно, ако залог в нея не беше здравето и живота ни, затова е безкрайно тъжно. Ето какво разказаха накратко близките на пострадалата жена.

На 27 август в късния следобед варненката – да я наречем г-жа Николова, пада и получава травми с остра болка в рамото, глезена и таза. По спешност близки я карат в спешния център на МБАЛ “Св. Анна“ или бившата Окръжна болница.

И се започва с голямото чакане на рецепцията заедно с още 25 души, 4 деца и едно бебе в сравнително малката приемна зала. Всички получават "номерче“ и търпеливо чакат да ги приеме един от четиримата дежурни лекари – педиатър, ортопед, специалист в шокова зала или общи болести. От време на време търпението на някой пациент се изчерпва и се създават конфликтни ситуации.

След час и половина чакане г-жа Николова успява да влезе за преглед, разпитват я и я изпращат на рентген – 10 минути за снимка и пак на рецепцията – чакаш, за да влезеш отново при ортопед.

Оказва се, че дамата има счупване на раменни кости, таз и крак с натъртвания. Кракът и лакътят ѝ кървят, но според дежурните тя сама трябва да се оправи с този проблем. После бутат на близките ѝ една рекламна брошура, лекарят изписва името си на нея и ги изпраща да закупят Ортеза за обездвижване на горен крайник, струваща 50 лева.

Пак рецепция, пак чакане за лекаря, но все пак медицинска сестра ѝ помага да си сложи ортезата.

Няма рецепта, няма дори изписани обезболяващи. Лекарят я съветва да се подложи на операция и я изпраща с диск за второ мнение.

На следващия ден близките търсят специалист за второ мнение, но в диска снимки няма.

И се започва нов омагьосан кръг: регистратура-ортопедия–ренген… Оттам казват на близките, че не могат да им помогнат и ги пращат отново на регистратурата, за да си платят повторното качване на снимките. Там, след обширно обяснение на казуса, друг лекар им прави втори диск със снимките от рентгена.

Близките на пострадалата отново отиват при друг ортопед за второ мнение, но в диска снимки… пак няма!!!

За трети път те се връщат в Спешния център и попадат отново при същата администраторка на рецепция. После пак по познатия маршрут до рентгена. Там медицинската сестра вади един тефтер и казват: "Няма такъв пациент със записана заявка“.

Отново се връщат на регистратурата – за четвърти път в рамките на 2 дни, и молят да платят за диск със снимки.

Три имена, ЕГН, плюс 10 лв. – и дискът трябва да е техен на следващата сутрин.

На третия ден след травмата близките успешно взимат диска със снимките и отиват при специалист за второ мнение. Той казва, че… операция не се налага. След тая сага остават доста въпроси:

1. Защо е този хаос в Спешния център?

2. Достатъчно ли е да има 4-ма дежурни лекари, по един специалист на направление, за цяла Варна?  

3. Има ли нужните специалисти?

4. Кой отговаря за организацията в този ѝ вид?

5. Какво се случва с пациентката, ако няма близки? Кой ще обикаля 3 дни за едни снимки?

6. Кой носи отговорност, ако пациентката бъде оперирана, без това да се налага?