© Impact Press Group | | Наличие на генни мутации в царевица от Шуменска област бяха открити при изследване, поръчано от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие (ОЦОСУР) на независимата акредитирана лаборатория на "СЖС-България" ЕООД във Варна. Елементи от чужди гени са намерени в царевицата и по двата от изследваните показатели. По показател P-35S съдържанието на генно-модифицирани организми (ГМО) в зърното е 0,22 +/- 0,09, а по - T-nos - повече от 0,1, показват резултатите, предоставени от лабораторията. Границата на детекция е 0,01. При останалите две проби от царевица и една от рапица резултатът е < 0,01. Методът, по който е извършен анализът, е полимеразна верижна реакция в реално време. Той позволява да се открие едно генно-модифицирано зърно сред 10 хиляди други. Необходими са допълнителни изследвания, за да се установи дали откритите генни мутации са разрешени за европейския пазар или не.Според информация, с която разполагат неправителствени сдружения, у нас няма нито едно издадено разрешително за отглеждане на генно-модифицирани култури през 2008 г.
В края на миналата седмица ОЦОСУР предостави за изследване три проби царевица от Шуменско, Добричко и Търговищко и една проба рапица от Търговищко за наличие на ГМО на лабораторията на "СЖС-България" ЕООД във Варна. Зърното е от миналогодишната реколта и е взето на случаен принцип от рентиери от трите области.
Анализът на зърното за наличие на ГМО е част от дейностите по проект "Генно-модифицираните организми - невидимата заплаха", който реализира ОЦОСУР от юни до декември 2009 г. Целта му е да бъдат информирани производителите на селскостопански култури и храни за вредата от употребата на генномодифицирани организми. Кампанията е насочена към Североизточния регион за планиране, в това число областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Силистра и Разград.
Проектът се финансира от дарителската програма на Мобилтел M-Тел ЕКО Грант, която тази година подкрепи идеи, които предлагат устойчиви решения за съхранение на прородата чрез участието на обществото, помагат на членовете на обществото да осъзнаят своята роля в опазване на околната среда, повишат информираността на обществото и го мотивират за природосъобразен начин на живот и работа. |