![](http://i.id24.bg/img/loader.gif)
ЗАРЕЖДАНЕ...
Варненска певица: Всеки инструмент може да се види, а гласът - не, той може само да се усети | ||||||
| ||||||
Попитана какво е обяснението за голямото богатство на даровити български певци, Куцарова изрази мнение, че музикалността ни е в кръвта и гените, а разнообразието на драматични, красиви, темброви гласове, което е уникално, идва от климата и природните условия. По време на кариерата си на световни сцени тя е стигнала до извода, че езикът също е много важен за акустиката и постановката на гласа. Певицата сподели, че съвременна музика се изпълнява често в оперните театри в Европа, а вижда че и в България се стараят да я включват в програмите. Според нея слушането й е въпрос на вкус и има публика за всякакъв вид произведения. Тя обаче държи дори в дисонанса и дисхармонията нещо да я докосне, а не да е само шум, защото е много лесно музиката да се превърне в шум. Следва цялото интервю с Валентина Куцарова: Вие от музикално семейство ли сте? Как сте "отглеждали“ и "възпитавали“ Вашия глас? - Сякаш винаги съм пеела. Още в основното училище във Варна нашата учителка по пеене ми обърна внимание, че трябва да ме чуят в Музикалното, защото имам глас. Израснала в съвсем обикновено семейство. Баща ми е електротехник, майка ми работеше в кухнята на градската болница. Бяха обаче музикални и винаги вкъщи се пееше много, а татко свиреше на акордеон, без да познава нотите. Помня, че неговата майка, моята маминка, пееше много хубаво. Явно това си върви по гените, както винаги. От радиото са искали да я запишат, но дядо не е позволил. Той беше с по-консервативни разбирания и на мен също ми се скара, когато ме прослушаха в Музикалното училище и казаха, че непременно трябва да пея. Според него това не е сериозна професия. Препоръчваше ми да стана адвокат, за да "бъда човек“. Учих пеене при Златка Кунчева, която ми даде изключително добра основа, както и на други певци от Варна. Тя школуваше гласовете много добре. Беше голям шанс за един млад певец с прохождането си да попадне в добри ръце. И при пеенето ли, както при инструменталистите, е важно да се започне от ранна възраст? - Да се започне рано, и то правилно. Ако постановката на гласа е грешна, в момента не го усещаш, но то дава отражение когато гласът не може да функционира правилно, а тогава вече е късно. Един глас трябва да се школува, да се стопли с душата. Той също е инструмент. Пея вече над 40 години и с интерес наблюдавам и себе си, и колеги. Според мен трудността идва от това, че всеки инструмент го виждаш, а гласът - не, може само да го усещаш. Ние певците работим на усет и интуиция. Следим какво му има на гласа, какво можем да направим за него преди спектакъл, за да го стоплим. Той е комплекс от емоции, има физическо и душевно състояние. Да го усетиш е въпрос на вътрешна струна и ако човек няма добра интуиция, трудно може да разбере какво се желае. Не е нужно само да се наспиш и да се нахраниш добре, има много други неща. Чувствата играят голяма роля. Ние сме певци, не можем да скрием това, което ни е на сърцето и душата в момента. Коя е Вашата най-силна сфера - операта или камерната музика? - Започнах първо с опера. Още в студентските ми години в Консерваторията имахме оперни продукции в Учебния театър с Павел Герджиков, на когото дължим много като професионалист. Той ни научи как всъщност функционира цялата тази магия - театърът. При нас се изучаваше всичко и трябваше един певец да може да пее и опера, и концерти, и ораториално-кантатна музика. На Запад има профилиране, което според мен силно ограничава певеца. Аз съм изпяла почти всичко, което съществува в музиката за моя глас - през барок и класика, през Моцарт, майсторите на белкантото Росини, Белини, Доницети, до Верди, защото не съм вердиев глас. Никога не съм влизала в тия води, тъй като считам, че гласът трябва да отговаря на репертоара. По какво се определя това? - По силата, по тембъра. Вижте например вагнеровите певци, които са с остри, "метални“, обемисти гласове. Такива са самите те физически - мощни, едри, защото изпълняват опери дълги над три-четири часа. Резонансът на гласа зависи от тялото и постановката, която трябва да намери. Ние оперните певци нямаме нужда от микрофон, както в естрадата и мюзикълите. Ние цял живот търсим собствената акустика на гласа. Кое проправя път на българските гласове в чужбина и защо имаме толкова добри певци? - Мисля, че причината са климатът и природните условия. Винаги съм си задавала този въпрос и намирам, че тази музикалност ни е в кръвта и гените. Така е и с гласа. България има разнообразие на драматични, красиви, темброви гласове. Това е уникално, заложено е в нашите гени. Това е Господ. Тая богата палитра на тембри е уникалност. Смятам, че и езикът също е много важен за акустиката и постановката на гласа. Наблюдавам това в последните години и стигнах до извода, че славянските езици имат хубава акустика, така им е заложено. Така е и при италианския. Има разлика при азиатците, между корейците, които имат изключителни гласове, и китайците и японците, които са по-ограничени. На български не е лесно да се пее, защото имаме вокали, които са назад, а ние трябва да съумеем да извадим гласа напред. |
За контакти:
тел.: 0888 53 26 24
novini@varna24.bg